ГЛАВА 1 Създаването на травмите и маските

Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се въплъщава, е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е избрала семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една и съща мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.

Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не само експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но трябва да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно.

Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание или че сме съгласни с нея. Става дума по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да се учим чрез това, което преживяваме. Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не е. Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази опитност. Всичко, което решаваме или не, това, което правим или не, това, което казваме или не, и дори това, което мислим и чувстваме, води своите последици.

Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго, трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и

съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път? Заради нашето его, поддържано от нашите убеждения.

Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем. Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Дори успяваме да повярваме, че те повече не ни принадлежат. Да успеем да се справим с тях, означава, следователно, да се превъплъщаваме много пъти. Едва когато умственото, емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен БОГ, нашата душа ще бъде напълно щастлива.

Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в съзнателната ни памет, сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим.

Когато правя алюзия с нещо „неоправено", винаги имам предвид някаква опитност, преживяна в неприемане на себе си. Има разлика между това да приемеш някаква опитност и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от баща си, понеже той искал момче. В подобен случай да приемеш опитността означава да дадеш право на баща си да е искал момче и да е отхвърлил дъщеря си. Приемането на себе си за това момиче се състои в това да си даде правото да се е сърдила на баща си и да си прости, че му се е сърдила. Не трябва да остане никаква преценка спрямо баща й или спрямо нея самата, само съчувствие и разбиране по отношение на частта, която страда във всеки един от тях.

Тя ще разбере, че тази опитност е окончателно разрешена, когато си позволи да каже или да направи нещо, което би могло да накара някого другиго да преживее отхвърляне (което не е нейното намерение, но резултатът може да бъде същият, ако другият човек преживява травмата от отхвърлянето). За нея съществува друг начин да разбере, че този вид ситуация наистина е разрешена и преживяна в приемане: човекът, когото ще отхвърли, няма да й се сърди, тя ще знае, че на всички хора се случва да отхвърлят някого в дадени моменти от живота си.

Не позволявай на егото ти да ти погажда номера, тъй като то често се опитва по всевъзможни начини да ни накара да повярваме, че определена ситуация е разрешена. Често ни се случва да си кажем: „Да, разбирам, че другият постъпи така", за да не трябва да се погледнем и да си простим. По този начин нашето его се опитва да намери скрит начин, за да сложи настрана неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или даден човек, без обаче да сме си простили или да сме си дали правото да сме му се сърдили и още да му се сърдим. Това се нарича „да приемеш само опитността". Повтарям: „Важно е да се направи разлика между приемането на опитността и приемането на себе си". Това приемане се постига трудно, защото егото ни не иска да допусне, че всички трудни опитности, които преживяваме, имат една единствена цел - да ни покажат, че и ние постъпваме по същия начин с другите.

Установявал ли си вече, че когато ти обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото нещо?

Ето защо е толкова важно да се научим да се познаваме и да се приемаме колкото се може повече. Това ни гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да решиш да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, вместо да оставиш егото си да те контролира. Да се изправиш, обаче, срещу всичко това, изисква много смелост, защото неизбежно се докосваш до стари рани, които могат да ти причинят силна болка, особено ако ги влачиш вече няколко живота. Колкото повече страдаш в дадена ситуация и с някакъв определен човек, толкова по-отдалеч идва проблемът.

За помощ, можеш да разчиташ на твоя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ винаги присъства в теб и действа. Тя действа по такъв начин, че те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израстеш и да се развиеш според плана на живот, избран с раждането ти.

Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да лекуват едни и същи травми.

Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи" или „юношески кризи". Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени. Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:

След като е познало радостта да бъде каквото е - първи етап от съществуването му, то познава болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на кризата и на бунта - третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали" в третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на криза.

През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на пет основни големи травми, които човека преживява. Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.

ОТХВЪРЛЯНЕ

ИЗОСТАВЯНЕ

УНИЖЕНИЕ

ПРЕДАТЕЛСТВО

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Като ги разположим по друг начин, се образува акростих, който позволява по-лесното запомняне¹.

Този акростих позволява да се осветли фактът, че всеки път, когато вярваме, че изтърпяваме или си мислим, че преживяваме някоя от тези травми, цялото ни същество се чувства предадено. Не сме верни на нашия вътрешен БОГ, на нуждите на нашето същество, тъй като оставяме нашето его с неговите убеждения и страхове да ръководи живота ни. Поставянето на маските е следствие от желанието да скрием - от нас самите или от другите, това, което все още не сме пожелали да оправим. Тези криеници са форма на предателство. Кои са тези маски? Ето ги, придружени от травмите, които се опитват да прикрият.

Травми	Маски
Отхвърляне	Бягащ
Изоставяне	Зависим
Унижение	Мазохист
Предателство	Контролиращ
Несправедливост	Скован

Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние и на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти наложи по-често да носиш маската си.

Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек.

Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я вържеш с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че по този начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е решението? Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е един от начините му да ни погажда номера.

Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да си представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото ако ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната си. Другият не е отговорен за твоята болка.

Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени, изоставени, предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този виновен, а в действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали знаеш, в живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе си или другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят.

Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца. Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са белег за по-силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на възрастни показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши.

Тялото е толкова интелигентно, че винаги намира начин да ни накара да разберем какво имаме да оправяме. В действителност нашият вътрешен БОГ го използва, за да ни говори.

В следващите глави ще откриеш как да разпознаваш своите маски и маските на другите. В последната глава говоря за новите поведения, които трябва да усвоиш, за да успееш да излекуваш тези травми, на които не си обръщал внимание досега, и по този начин да престанеш да страдаш. Така преобразяването на маските, които прикриват тези травми, става естествено.

Освен това е важно да не се залавяш за думите, използвани за изразяване на травмите или на маските. Някой може да е бил отхвърлен и да страда от несправедливост; друг може да е бил предаден и да преживява това като отхвърляне; трети може да е бил изоставен и да се чувства унижен и т.н.

Когато прочетеш описанието на всяка травма и нейните характеристики, ще ти стане по-ясно.

Петте описани в тази книга явления могат да приличат на явленията, описани в други изследвания. Всяко изследване е различно и това, което четеш в момента, няма намерение да отменя или да замества направените в миналото. Една от тези теории, създадена от Жерар Хюйманс преди повече от сто години, и днес все още е популярна. В нея намираме следните осем характерологични типа: страстният, холеричният, нервният, сантименталният, сангвиничният, флегматичният, апатичният и аморфният. Когато той използва думата страстен, за да опише даден тип личност, това не пречи на останалите типове да преживеят опита на страстта в техния живот. Всяка дума, използвана за описване на типовете, е необходима, за да опише доминантния характер на дадена личност. Така че повтарям - не бива да се залавяш за буквалното значение на думите.

Възможно е докато четеш описанието на поведението и положението на маската на всяка травма, да познаеш себе си във всяка една от тях. Всъщност обаче се случва много рядко един човек да има и петте травми. Ето защо е важно добре да запомниш описанието на физическото тяло, защото то отразява вярно това, което се случва вътре в теб. Много по-трудно е да се разпознаеш чрез емоционалния и умствения план. Спомни си, че нашето его не иска да бъдат разкрити всичките ни убеждения, защото именно с тези убеждения ние го храним и то оцелява. Няма да обяснявам повече егото в тази книга, защото говоря за него подробно в моите книги Слушай своето тяло - твоят най-голям приятел на Земята и Слушай твоето тяло, още.

Възможно е да реагираш и да изпиташ някои съпротиви, осъзнавайки, че хората, страдащи от такава травма, реагират срещу определен роднина. Преди да стигна до това заключение, първо проверих при хиляди хора дали случаят е точно такъв и отговорът беше положителен. Повтарям тук това, което казвам във всяко ателие, което ръководя: родителят, с когото имаш чувството, че се разбираш най-добре, когато си бил юноша, е този, с когото имаш да оправяш най-много неща. Напълно нормално е да ти е трудно да приемеш, че се сърдиш на родителя, когото обичаш най-много. Първата реакция на тази констатация обикновено е отричането, следва гняв и едва след това човек е готов да се изправи лице в лице с действителността: това е началото на оздравяването.

Описанието на поведението и на положенията, свързани с различните травми, може да ти се стори отрицателно. Следователно, разпознавайки една от твоите травми, е възможно да реагираш срещу описанието на маската, която си създал, за да избегнеш страданието. Тази съпротива е съвсем нормална и човешка. Дай си време. Спомни си, че също като при хората около теб, когато маската ти е тази, която те кара да постъпваш по определен начин, ти не си такъв, какъвто си. Не е ли успокоително да знаеш, че когато дадено поведение те дразни или не ти харесва у другите, това показва, че тези хора са си сложили маските, за да избягнат страданието? Като си припомняш постоянно това, ще бъдеш по-толерантен и ще ти бъде по-лесно да ги гледаш с любов. Да вземем за пример юноша, който се държи „твърдо". Когато откриеш, че той се държи така, за да прикрие своята уязвимост и страха си, твоята връзка с него става различна, защото знаеш, че той не е нито жесток, нито опасен. Запазваш спокойствие и дори можеш да забележиш качествата му, вместо да се страхуваш и да виждаш само недостатъците му.

Окуражително е да знаеш, че дори и да си се родил с травми, които трябва да лекуваш и които редовно се подновяват от реакциите ти спрямо хората и обстоятелствата около теб, маските, които си създал, не са постоянни. Прилагайки на практика методите за лечение, препоръчани в последната глава, ще видиш как твоите маски постепенно ще се смалят и в резултат на това поведението ти ще се преобрази, а е възможно дори и тялото ти да се промени.

Все пак може да минат няколко години, преди да установиш резултатите във физическото си тяло, защото то се преобразява винаги много по-бавно, поради осезаемата материя, от която е съставено. Нашите по-деликатни тела (емоционалното и умственото) отнемат по-малко време, за да се преобразят в резултат на решение, взето в дълбочина и с любов.

Например много е лесно да желаеш (емоционално) и да си представяш (умствено), че посещаваш някаква друга страна. Решението да направиш това пътуване може да се вземе за няколко минути. За сметка на това обаче, преди да си планирал всичко, да си го организирал, да си спестил необходимите пари и т.н., конкретизирането на това намерение във физическия свят ще отнеме повече време.

Един добър начин да провериш своите физически преобразования е да си правиш снимки всяка година. Обърни внимание на това да снимаш в едър план всички части на тялото си, за да можеш хубаво да виждаш детайлите. Вярно е, че някои хора се променят много по-бързо от други, също както някои хора могат да успеят да конкретизират своето пътуване по-бързо от други. Важното е постоянно да продължаваш да работиш върху вътрешното си преобразяване, защото това е, което ще направи от теб по-щастлив от живота човек.

Докато четеш следващите пет глави, ти препоръчвам да отбелязваш всичко, което ти се струва, че отговаря на теб, а после да препрочетеш главата или главите, които описват най-добре твоето положение и най-вече физическия ти вид.