Глава 7 Лекуване на травмите и преобразяване на маските

Преди да преминем към описанието на етапите на лекуване на всеки тип от травмите и маските, държа да споделя с теб наблюденията, които съм извършила относно начина, по който всеки един тип говори, сяда, танцува и т.н. Тези неща осветляват разликите в поведенията, свързани с маските.

В зависимост от маската, начинът на говорене и гласът са различни.

• Бягащият има угаснал, слаб глас.

• Зависимият използва детска интонация и плачлив тон.

• Мазохистът често се преструва, че изразява чувства с гласа си, за да мине за заинтересован човек.

• Скованият говори по-скоро механично и сковано.

Контролиращият има силен глас, който се чува далеч.

Ето сега начинът, по който танцува всеки един тип характер:

• Бягащият не обича особено да танцува. Когато го прави, се движи малко и някак безлично, за да не го забележат. От него се излъчва едно Не ме гледайте много.

• Зависимият предпочита танците по двойки, защото те му предоставят случая да се прилепи към партньора си. Понякога изглежда така, сякаш се е увесил на другия. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко ме обича партньорът ми.

• Мазохистът много обича да танцува и го използва, за да изрази своята чувственост. Той танцува заради удоволствието от танцуването. Това, което се излъчва от него, е Вижте до каква степен мога да бъда чувствен.

• Контролиращият заема много място. Обича да танцува и го използва, за да прелъстява. За него това е преди всичко възможност да бъде гледан. От него се излъчва Гледайте ме.

• Скованият танцува много добре и притежава чувство за ритъм, независимо от сковаността на краката му. Внимава да не сгреши. От всички типове, той най-често взема уроци по танци. Много скованите са сериозни, държат се изправени и сякаш броят стъпките си, докато танцуват. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко добре танцувам.

Какъв вид кола предпочиташ? Следващото описание ти показва каква личност в теб влияе на избора ти:

• Бягащият обича автомобил в тъмни цветове, които минават незабелязани.

• Зависимият предпочита комфортна кола, различна от нормите.

• Мазохистът избира малка кола, в която е на тясно.

• Контролиращият си купува мощен автомобил, който ще бъде забелязан.

• Скованият предпочита класическа кола, от известна марка, защото иска да знае за какво си дава парите.

Можеш да приложиш тези характеристики към други категории покупки, както и към начина на обличане.

Начинът, по който сяда, показва какво става у даден човек, докато говори или слуша.

• Бягащият сяда така, че да изглежда съвсем малък на своя стол и много обича да си крие стъпалата под бедрата. Като не е стъпил на земята, може да избяга по-лесно.

• Зависимият се размазва на стола си или се подпира на нещо, като например на облегалката на стола си и на съседния фотьойл. Горната част на гърба му е приведена напред.

• Мазохистът сяда с разтворени крака. Тъй като в повечето случаи си избира стол или фотьойл, който не е като за него, изглежда така, сякаш не му е комфортно.

• Контролиращият сяда и си накланя тялото назад със скръстени ръце, когато слуша. Когато говори, се навежда напред, за да убеди по-добре събеседника си.

• Скованият сяда хубаво изправен. Може да стигне дотам, че да притисне краката си един към друг, на една линия с тялото, което подчертава строгата му стойка. Когато си кръстоса краката или ръцете, то е, за да не чувства това, което се случва.

Много пъти по време на интервютата съм имала възможността да установя, че един човек може да седне по различен начин в зависимост от това, което става в него. Да вземем за пример човек, който страда от травмите от несправедливост и от изоставяне. Когато ми говори за проблемите в живота си, тялото му става по-отпуснато и горната част на гърба му се привежда; той е в травмата си от изоставяне. Няколко минути по-късно, когато му задам въпрос за нещо, до което не иска никой да се докосва, тялото му става по-изправено и сковано и ми казва, че по този въпрос всичко е много добре. Същото се отнася и до начина му на говорене, който може да се промени няколко пъти за един разговор.

Мога да продължа по този начин с много други примери. Сигурна съм, че през следващите месеци ще успееш да разпознаваш в кой момент самият ти или някой около теб носи маска чрез наблюдаването на твоите собствени физически положения, както и на техните. Можеш също така да разбереш и какъв страх се преживява в този момент.

Наблюдавала съм също така един много интересен факт по отношение на страховете. По време на четенето си забелязал, че споменавам най-големия страх, изпитван от всеки тип характер. По този повод имах възможността да наблюдавам, че човекът, носещ специфична маска, не си дава сметка за своя страх, но хората около него лесно виждат това, което той на всяка цена иска да избегне.

• Най-големият страх на бягащия е паниката. Той не си дава сметка, защото изчезва точно преди да се паникьоса и много често в случая, в който би се паникьосал. Обаче хората около него си дават сметка за вълнението му, защото в повечето случаи очите му го издават.

• Най-големият страх на зависимия е самотата. Той не го вижда, защото прави така, че рядко да остава сам. Когато е сам, може да се накара да си повярва, че му е много добре така, без при това да осъзнава, че трескаво търси всякакви занимания, за да мине времето. В отсъствието на физическо присъствие телевизията и телефонът ще му правят компания. За неговите близки е много по-лесно да видят и най-вече да почувстват този голям страх от самотата в него, дори когато е заобиколен от хора. Тъжните му очи също го издават.

Най-големият страх на мазохиста е свободата. Той е убеден, че е свободен, защото другите много често го търсят и той намира време да им помага. Дори много често решава да направи още повече за другите, даже още преди да поискат нещо от него. Обаче не си дава сметка, че си създава множество принуди и задължения, които му пречат да слуша собствените си нужди. Но пък хората около него си дават сметка до каква степен се жертва за другите. Големите му очи, отворени към света, ни показват, че той постоянно следи за нуждите на другите.

Най-големият страх на контролиращия са раздялата и отказът. Той не вижда до каква степен създава конфликтни или проблемни ситуации, за да не говори с някого повече. Макар че привлича към себе си раздели или ситуации, в които отрича някого, той не вижда, че се страхува от това. Напротив, вярва, че тези раздели и откази са това, което е по-добро за него. Мисли, че по този начин повече не могат да го излъжат. Фактът, че е много социален и лесно завързва нови познанства, му пречи да види колко много хора е отстранил от живота си. Тези около него по-лесно си дават сметка за това. Неговите очи също го издават. Те стават твърди и могат дори да предизвикват страх до степен да отдалечават другите, когато е ядосан.

• Най-големият страх на скования е студенината. На него му е трудно да признае тази студенина, защото се смята за сърдечен човек, който прави всичко възможно около него всичко да е справедливо и хармонично. Обикновено е верен на приятелите си. Обаче хората около него често виждат тази студенина не само в очите му, но и в сухото му, сковано поведение, особено когато се чувства обвинен несправедливо.

* * *

Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук. Да я приемеш, означава да я погледнеш, да я наблюдаваш, като знаеш, че това, че имаш още неща да оправяш, е част от опитността да бъдеш човек. Това, че нещо все още ти причинява болка, не означава, че ти си лош човек.

Това, че си бил способен да си създадеш маска, за да не страдаш, е било геройска постъпка, проява на любов към самия себе си. Тази маска ти е помогнала да оцелееш и да се приспособиш към семейната среда, която сам си избрал преди да се превъплътиш.

Истинската причина, поради която се раждаме в дадено семейство или сме привлечени от хора, които имат същите травми като нас, е, че в началото ни харесва това, че другите са като нас. Успяваме да не се смятаме за чак толкова лоши. След известно време започваме да откриваме недостатъците на другите и вече не ги приемаме такива, каквито са. Така че се опитваме да ги променим, като не осъзнаваме, че това, което не приемаме у другите, са частите от нас самите, които не искаме да видим от страх, че ще трябва да се променим. Смятаме, че трябва да се променим, а всъщност трябва да оздравеем. Ето защо познаването на нашите травми е толкова полезно, защото това ни позволява по-скоро да оздравеем, вместо да искаме да се променяме.

Освен това, спомни си, че всяка една от тези травми произтича от натрупване на житейски опит, произтичащ от няколко последователни минали живота и че е съвсем нормално да ти е трудно отново да се изправиш срещу тях в този живот. Като не си успял в предишните животи, не можеш да очакваш това да стане сега, като си кажеш просто: „Искам да оздравея". Обаче това желание и решението да излекуваш травмите си са първите стъпки към състраданието, търпението и търпимостта към самия себе си.

Тези качества, които същевременно развиваш и към другите, са подаръци, които пътят към излекуването ти поднася. Сигурна съм, че четейки предишните глави, си открил травмите на твоите близки. Може би това ти е помогнало по-добре да разбереш тяхното поведение, което означава да проявяваш по-голяма търпимост към тях.

Както вече казах, важно е да не се хващаш за думите, използвани за идентифицирането на травмите или на маските. Ти можеш например да преживееш отхвърляне и да се почувстваш предаден, изоставен, унижен или да го възприемеш като несправедливост. Някой може да бъде несправедлив към теб и това може да те накара да се чувстваш отхвърлен, унижен, предаден или изоставен. Както можеш да видиш, важен е не преживеният опит, а това, което чувстваш в резултат на този опит. Ето защо е толкова важно за да опознаеш травмите си, да направиш справка с описанието на характеристиките на физическото тяло, преди да погледнеш поведенческите характеристики. Тялото никога не лъже. То отразява това, което се случва в плана на емоционалното и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях.

Зная, че все повече хора прибягват до пластичната хирургия, за да коригират някои аспекти на физическото си тяло. По мое мнение те си правят лоша услуга, защото от това, че няма да виждаш повече характеристиките на дадена травма в тялото си, не следва, че тя непременно е излекувана. Много хора, прибягнали до пластичната хирургия, споделят, че са били много разочаровани, когато след две-три години виждали как се появява отново това, което са искали да премахнат или да прикрият. Впрочем точно поради тази причина пластичните хирурзи никога не дават доживотна гаранция на своята работа. Ако обаче от любов към себе си решиш да вземеш в ръце физическото си тяло с помощта на пластичната хирургия, но осъзнавайки своите травми и като работиш върху себе си в емоционален, умствен и духовен план, има големи шансове тази хирургична намеса да е благоприятна за теб и тялото ти да я приеме по-добре.

Някои хора си погаждат номера във физически план, но има още повече, които си поставят капани на равнището на поведението, сиреч на равнището на вътрешното си положение. Това редовно се случва в ателието Характери и Травми, в което обяснявам тези травми подробно. Има участници, които се виждат изцяло в описанието на даден тип, докато тялото им показва съвсем друга действителност.

Спомням си, между другото, за случая на един млад мъж на около тридесетина години, който ми казваше, че от ранното си детство преживява отхвърляне. Страдаше, че не може да има трайна връзка поради, според него, многобройните отхвърляния, които беше понесъл. Тялото му обаче не показваше никакъв белег на отхвърляне. След известно време му казах: „Съвсем сигурен ли си, че преживяваш именно отхвърляне, а не несправедливост?" После му обясних, че тялото му показва по-скоро белези на травма от несправедливост. Той беше силно изненадан. Препоръчах му да отдели време и добре да помисли за това. Когато го видях на следващата седмица, беше въодушевен и сподели с мен, че през тази седмица е разбрал и осветлил много неща. Просто се беше докоснал до травмата си от несправедливост.

Този вид пример не е изненадващ, тъй като егото прави всичко възможно, за да не можем да видим травмите си. То е убедено, че като се докоснем до тях, няма да можем да се справим с болката, свързана с тези травми. Именното ни убеждава да създаваме нашите маски с цел да избегнем това страдание.

Егото е убедено, че винаги поема по най-лесния път, а всъщност ни усложнява живота. Когато интелектът ръководи живота ни, в началото може да ни се стори трудно, защото се изискват известни усилия, но в действителност интелектът значително опростява нашия живот.

Колкото повече изчакваме преди да се заемем с нашите травми, толкова по-тежки стават те. Всеки път, когато изживяваме някаква ситуация, която пробужда и докосва някаква травма, добавяме към нея още един слой. Това е като рана, която става по-голяма. Колкото по-тежка става, толкова повече ни е страх да я допрем. Превръща се в порочен кръг. Може да доведе дори до форма на обсебване, сиреч да ни накара да повярваме, че всички хора около нас са тук, за да ни накарат да страдаме. Например скованият човек ще вижда несправедливост навсякъде и ще се превърне в прекален перфекционист. Бягащият човек, от своя страна, ще се чувства отхвърлен от всички и накрая ще бъде убеден, че никой не може да го обича и т.н.

Предимството да познаем своята или своите травми е в това, че най-накрая гледаме на правилното място. Преди сме действали като човек, който отива при лекаря си, за да му излекува черния дроб, а всъщност има проблеми със сърцето. Това положение може да продължи с години, както в случая с този млад мъж, който се опитваше да намери решение на отхвърлянето, което мислеше, че преживява, без да се разрешава каквото и да било. След като се докосна до това, което наистина го притесняваше, той беше в състояние да реши проблема си и да задейства лечението на травмата.

Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим, страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда, може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими, когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения, свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към себе си.

Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да ги излекуваме.

• ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне.

• ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне.

ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции.

Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост.

• НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много.

Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен.

Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел. Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към нашите родители.

Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо, което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си. В действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към излекуването.

Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите, които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент. Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което не искаме те да ни причиняват.

Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен, вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство.

Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като мен страдат от двете травми - от несправедливост и от предателство.

Също по мои наблюдения мнозина имат едновременно травми от отхвърляне и от изоставяне. Следователно те носят маските на бягащ и на зависим. Понякога горната част на тялото отразява едната травма, а долната част - другата. При някои разликата се забелязва в дясната и лявата половини. С времето и практиката става все по-лесно да се определят маските още от пръв поглед. Когато се доверим на интуицията си, нашето „вътрешно око" ги вижда много бързо.

Когато даден човек има силует, който съответства на маската на контролиращ, но освен това тялото му е по-скоро меко и отпуснато или има очи на зависим, можеш да си направиш извода, че той преживява травмите от предателство и изоставяне.

Очевидно могат да съществуват и много други комбинации. Друг човек може да има едрото тяло на мазохиста и в същото време да е съвсем изправен и скован. В такъв случай знаем, че той има травмите от унижение и несправедливост.

Хората, които имат обемистото тяло на мазохиста, но малките крака и тънките глезени на бягащия, страдат от унижение и от отхвърляне.

Възможно е някои да имат три, четири или дори пет травми. Една от петте може да преобладава, а другите да не са така очевидни. Може също така и всичките да не са от голямо значение. Когато дадена маска се налага, това е знак, че този човек я използва по-често от останалите, за да се пази. Когато маската заема твърде малко място в тялото на човека, това означава, че този човек не чувства често травмата, свързана с тази маска. Обаче това, че една маска е доминантна, не означава, че тя изразява най-важната травма, която трябва да се лекува.

Всъщност ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много. Вече казах в предишните глави, че развиваме маската на скован (несправедливост) и маската на контролиращ (предателство), които са маски на контрол и на сила, за да скрием травмите от отхвърляне, изоставяне или унижение. Тази сила служи да прикрие това, което причинява най-голяма болка. Това обяснява защо често виждаме една от тези три травми да се проявява с възрастта, тъй като контролът си има граници. Най-вече маската на скован, благодарение на голямата си способност да се контролира, е тази, която има най-голяма възможност да скрива друга травма. Например човекът мазохист и скован може да успее да контролира теглото си за известно време. Когато вече не може да се контролира, тялото му напълнява.

Душата, която идва на Земята, за да лекува травмата си от предателство, търси родител от противоположния пол, който да е силен, солиден, който знае как да заеме мястото си, който не губи контрол и не е много емоционален. В същото време контролиращият иска този родител да бъде разбиращ, да му се доверява и да отговаря на всичките му очаквания и на необходимостта му от внимание, което ще му спести да се чувства изоставен и предаден. Ако родителят показва безразличие, този човек се чувства изоставен, но ако родителят прояви някаква слабост или липса на доверие в него, той го преживява като предателство. Ако родителят от противоположния пол е твърде авторитарен, агресивен или насилник, много често между тях се установява отношение на сила по време на юношеството, което подхранва травмата от предателство и у двамата.

Човекът е специалист да си намира всякакви основателни причини и обяснения, когато тялото му се променя. Можем да забележим, че не е готов да поиска да се погледне и най-вече му е много трудно да приеме идеята, че човешкото тяло притежава толкова голяма интелигентност. Не иска да допусне, че най-малката промяна във физическото му тяло е начин да привлече вниманието му върху нещо, което преживява в себе си, но с което не иска да се занимава за момента. Ако само човекът можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да привлече вниманието му върху някое от вътрешните му поведения, в действителност неговият вътрешен БОГ използва физическото му тяло, за да му помогне да осъзнае, че в този момент има всичко, което му трябва, за да се изправи срещу това, което се страхува да намери. Ние избираме по-скоро да продължим да се страхуваме да открием нашите травми и продължаваме да носим маските си, създадени, за да ги скриват, като по този начин си мислим, че тези травми ще изчезнат.

Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността.

В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин", твоето оздравяване ще бъде доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма.

Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се предпазва.

• Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите.

• Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание. Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да получиш желаната подкрепа и поддръжка.

• Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш. Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист.

Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия.

Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован.

Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответ­ства на това, което сме. Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите.

Това, което сме, и това, което правим, трябва да бъдат източник на нашето благополучие, а не комплиментите, благодарността, признанието или подкрепата, които получаваме от другите.

И все пак не забравяй до каква степен твоето его може да ти прави номера, за да не осъзнаеш своите травми. Егото е убедено, че ако човек осъзнае неговите трикове и ги елиминира, то вече няма да бъде защитено и ще страда от това. Ето начина, по който всеки тип характер позволява на своето его да му погажда номера.

* Бягащият позволява да бъде убеден, че се занимава със себе си и с другите, за да не чувства различните преживени отхвърляния.

* Зависимият обича да се прави на независим и да казва на ляво и на дясно до каква степен се чувства сам и няма нужда от никого.

* Мазохистът се убеждава, че всичко, което прави за другите, му доставя огромно удоволствие, и че действително слуша своите нужди, като прави това. Той отлично се преструва, когато казва и мисли, че всичко е добре, както и когато намира извинения за ситуациите или хората, които са го унижили.

* Контролиращият е убеден, че никога не лъже, че винаги държи на думата си и че от никого не го е страх.

* Скованият много обича да казва на всекиго колко е справедлив, че в живота му няма проблеми и обича да си мисли, че има много приятели, които го обичат, както той тях.

Лекуваме вътрешните си травми по същия начин, както се възстановяваме от физическите си наранявания. Бил ли си вече толкова нетърпелив да видиш как изчезва някаква пъпка на лицето ти, че постоянно да я чоплиш? Какво се случваше? Навярно пъпката оставаше много по-дълго време, нали? Точно това се случва, когато нямаме доверие на силата за излекуване на нашето собствено тяло. За да изчезне даден проблем (какъвто и да бил той), първо трябва да го приемем, да му дадем безусловна любов, вместо да искаме да го накараме да изчезне. Твоите дълбоки травми също имат нужда да бъдат признати, обичани и приети.

Припомням ти, че да обичаш безусловно, означава да приемаш, дори и да не си съгласен и дори и да не разбираш защо се случват някои положения.

Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си, който не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат да осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и обичани заради ползата от тях.

Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си.

Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си.

• Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.

Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието.

Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си.

Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си.

• Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие.

По-горе споменах значението на това да приемеш безусловно своите травми. Необходимо е също така да приемеш маските, които си позволил на твоето его да създаде, за да прикрие тези травми и по този начин да ти спести страданието. Да обичаш и да приемеш травмата, означава да я признаеш, да знаеш, че си се върнал на тази Земя, за да излекуваш този вид травма и да приемеш, че егото ти е искало да те предпази, създавайки маска. След това благодари на себе си за това, че си имал смелостта да създадеш и да поддържаш маска, която е допринесла да ти помогне; да оцелееш.

Днес обаче тази маска ти вреди повече, отколкото ти помага. За теб е дошло време да решиш, че можеш да оцелееш, дори и да се чувстваш наранен. Вече не си малкото дете, което не може да се справя с травмата си. Вече си възрастен човек с повече опит и повече зрялост, с различен поглед върху живота, човек, който има намерението оттук насетне да се обича повече.

В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска. Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка, откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап - примирението - е този, в който решаваме да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива, каквито сме.

Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като започнеш от четвъртия и се връщаш към първия - този, в който отново ще станеш какъвто си. В този процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите.

Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в теб.

Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание.

Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във физическото ти тяло.

Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш или като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на твоите травми.

Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си.

За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация.

Никаква промяна не е възможна без приемане.

По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш.

Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването.

Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано.

Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми.

Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек", както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си.

Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него.

Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб.

Този подход става лесен за осъществяване, когато престанем да се обвиняваме за поведенията, диктувани от нашите травми, и приемем, че това е част от това да сме човешки същества. Тогава се чувстваме много по-спокойни и уверени да разговаряме с нашите родители, без да се страхуваме да бъдем обвинени, а това ги кара и тях да се разкрият по-пълно - ако не се чувстват осъждани. Когато говориш с тях, ти ще им помогнеш да извършат техния процес на прошка с техните родители. Това ще им помогне също така да си дадат правото и те да бъдат човешки същества, да имат травми, които ги карат да реагират, и понякога да се държат по начин, който е обратното на това, което биха желали.

Когато говориш с родителя, с когото си преживял травма, ти препоръчвам освен това да провериш с него дали и той не е преживял същата травма с теб. Ако например си жена и кажеш на майка ти, че си преживяла отхвърляне с нея от времето на твоето юношество, попитай я дали й се случвало да се почувства отхвърлена от теб. Това може да й помогне да се освободи от дълго сковавани и често несъзнателни емоции. Благодарение на теб майка ти може да ги осъзнае. След това би могла да я накараш да ти разкаже за това, което е преживяла със собствената си майка. (Този пример е адресиран и към мъжете и техните бащи.) За повече подробности по въпроса за истинската прошка ти препоръчвам да прочетеш другите ми книги, в които говоря за това.

Припомням ти, че ако си идеализирал родителя, с когото си преживял травма, и особено ако си смятал този родител за светец, е напълно нормално да ти се струва трудно да си дадеш правото да си му се сърдил. Кажи си по-скоро, че ако този родител е имал вид на светец в твоите очи, вероятно това се е дължало на факта, че е страдал от травмата от несправедливост и е успявал да се контролира достатъчно, за да не показва това, което изпитна. Хората от типа мазохист също лесно могат да минат за светци поради голямата им отдаденост.

Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани.

• Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш.

• Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам, и започнеш да търсиш по-малко внимание. Животът не е така драматичен. Имаш все по-голямо желание да започваш проекти и дори и другите да не те подкрепят, можеш да продължиш.

Твоята травма от УНИЖЕНИЕ е на път да бъде излекувана, когато отделиш време да провериш твоите нужди, преди да кажеш „да" на другите. Поемаш много по-малко неща на раменете си и се чувстваш по-свободен. Преставаш да си създаваш граници. Способен си също така да изразяваш желанията си, без да чувстваш, че притесняваш някого или дори, че си досадник.

Твоята травма от ПРЕДАТЕЛСТВО е на път да бъде излекувана, когато вече не преживяваш толкова много емоции в момента, когато някой или нещо провали плановете ти. По-лесно се отпускаш. Уточнявам, че да се отпуснеш, означава да престанеш да бъдеш зависим от резултатите, да престанеш да искаш всичко да става според твоето планиране. Вече не се стремиш да бъдеш център на привличането. Когато си много горд от себе си след някакъв подвиг, можеш да се чувстваш добре, дори и другите да не ти го признават.

Твоята травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ е на път да бъде излекувана, когато си позволиш да не си чак такъв перфекционист, да правиш грешки, без да преживяваш гняв или да се критикуваш. Даваш си правото да показваш своята чувствителност, да плачеш пред другите, без да губиш контрол и без страх от преценките на другите.

Друго чудесно предимство на това да излекуваме травмите си е, че ставаме самостоятелни, вместо емоционално зависими. Емоционалната самостоятелност е способността да знаем какво искаме и да правим необходимите действия за неговото осъществяване; и когато имаме нужда от помощ, ние знаем как да я поискаме, без да очакваме непременно някой определен човек да го направи. Самостоятелният човек не казва: „Какво ще стане с мен, ако съм сам?", когато някой изчезне от живота му. Чувства мъка, но дълбоко в себе си знае, че може да оцелее сам.

Надявам се откриването на твоите травми да ти донесе много съчувствие към теб самия и да ти помогне да постигнеш по-голям вътрешен покой, като преживяваш по-малко гняв, срам и ожесточение. Признавам, че никак не е лесно да се изправим срещу това, което ни причинява болка. Човешкото същество е измислило толкова много средства да подтиска болезнените си спомени, че е много примамливо да прибягваш до тези методи.

За сметка на това, обаче, колкото повече подтискаме болезнените си спомени, толкова по-дълбоко в подсъзнанието се настаняват те. После един ден, когато вече нищо не можем да направим и достигнем границата си на контрол, тези спомени изплуват па повърхността и болката ни става още по-трудна за управляване. Като се изправяме лице в лице с тези травми и ги лекуваме, пялата енергия, която е служела за подтискане и прикриване на нашите болки, накрая е освободена и може да бъде използвана за много по-продуктивни цели, сиреч за да създаде живота ни такъв, какъвто го искаме и това като бъдем такива, каквито сме.

Не забравяй, че всички ние сме на тази планета, за да си спомняме кои сме, че всички ние сме БОГ, преживявайки различни опитности в плана на земното. За жалост, по пътя сме го забравили - през всичките ни превъплъщения от началото на времената.

За да си спомним кои сме, трябва да осъзнаем какви не сме. Ние не сме нашите травми, например. Всеки път, когато страдаме, ние смятаме, че сме това, което не сме. Когато изпитваш вина, защото току-що си отхвърлил някого или когато си бил несправедлив, например, ти си мислиш, че си отхвърлянето или несправедливостта. Ти не си опита, ти си БОГ, който преживява някакъв опит на една материална планета. Друг пример: когато тялото ти е болно, ти не си болестта, ти си човек, преживяващ опита на блокиране на енергия в някаква част от тялото ти и ние наричаме този опит болест.

ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН И СЪВЪРШЕН.

Той е непрекъсната последователност от процеси, които ни водят към единственото основание за нашето съществуване, което е:

ДА СИ СПОМЯМЕ, ЧЕ СМЕ БОГ.

За да завърша тази книга, държа да ти покажа положителните аспекти, силите в нас, които са свързани с различните видове характер. Тези сили постоянно са тук, скрити във всеки един от нас. Но както споменах преди, те често са пренебрегвани или зле използвани поради важното място, давано на нашите маски; и всичкото това е, за да избегнем да видим или да почувстваме нашите травми. Щом веднъж травмите бъдат излекувани, сиреч когато сме такива, каквито сме, без страх, ето какво е възможно да изскочи иззад маските и травмите:

Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност...

• Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение;

• Особено силна способност да работи сам;

• Ефикасен и мисли за безброй много подробности;

• Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност;

• Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив сам.

Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да изразява желанията си...

• Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания;

• Не се отпуска, когато е решен да получи нещо;

• Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите;

• Естествено весел, забавен и социален - отражение на радостта от живота;

• Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват;

• Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени;

• Често притежава артистични дарби;

• Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си.

Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията, притежаващ големи способности в много области и между другото...

• Познава нуждите си и ги зачита;

• Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки един;

• Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането;

• Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре;

• По природа е щедър, услужлив, алтруист;

• Талант на организатор. Умее да признава талантите си;

• Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта;

• Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост.

Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ качества на началник...

• Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство;

• Много талантлив. Общителен и добър артист;

• Притежава таланта да говори пред публика;

• Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да станат по-уверени в себе си;

• Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят;

• Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да се смеят;

• Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко неща едновременно;

• Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има нужда, за да премине към действие;

• Способен на големи успехи на много равнища;

• Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне.

Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност...

• Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност;

• Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите;

• Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава;

• Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства;

• Знае какво трябва да знае в необходимия момент;

• Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и прецизно нещо, което да каже;

• Ентусиаст, жив и динамичен;

• Няма нужда от другите, за да се чувства добре;

• Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам;

• Успява да се изправи лице в лице с трудните положения.

Както си могъл да установиш, някои сили се намират в повече от една травма и ефектът от това е, че прави тези травми десеторно по-силни. Следователно те се превръщат в необикновени средства за успех, за да дадат израз на това, което искаш. Като признаеш неповторимата личност, която си ти, не можеш да пропуснеш да изразиш един извор на енергизиращо вдъхновение.

Повтарям, че създаването на нашите маски изразява най-голямото предателство между тях - предателството, че са забравили, че ние сме БОГ. Ето защо акростихът на петте травми дава думата ПРЕДАДЕН (на френски език, вж. бел. 1).

Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг.

Ние всички искаме да сме обичани,

Ако ли не, да ни се възхищават,

Ако ли не, да се страхуват от нас,

Ако ли не, да ни мразят и презират.

Искаме да пробудим някакво чувство

У другия, каквото и да е то.

Душата потръпва пред празнотата и търси

Съприкосновение на всяка цена.

Превод Недка Капралова