Глава 6 Несправедливостта

Физически вид на скования (травма от несправедливост)

Несправедливостта е характер на човек или нещо, на които липсва справедливост. Справедливостта се определя като оценяване, признание или уважение на правата и заслугите на всеки един. Като синоними на думата справедливост намираме: правота, справедливост, безпристрастност, неподкупност. Следователно човек, който страда от несправедливост, е този, който не се чувства оценен според истинската си стойност, който не се чувства уважаван или който не смята, че получава това, което заслужава. Човек може да страда от несправедливост и когато получава повече от това, което заслужава. Така че травмата от несправедливост може да бъде причинена, защото мислим, че имаме повече материални неща от другите или, обратното, че не получаваме достатъчно.

Тази травма се пробужда в момента, когато се развива индивидуалността на детето, сиреч на възрастта между четири и шест години приблизително, в момента, когато то осъзнае, че е човек, че представлява цялост, която има своите различия.

Детето намира за несправедливо това, че не може добре да интегрира своята индивидуалност, че не може да се изразява и да бъде каквото е. То преживява тази травма най-вече с родителя си от същия пол. То страда от студенината на този родител, сиреч от неговата неспособност да чувства и да се изразява. Не казвам, че всички родители на тези, които страдат от несправедливост, са студени, а само че те са възприемани така от детето. То страда също така от авторитарността на родителя си, от честите му критики, от неговата скованост, нетолерантност или от неговия конформизъм. В повечето случаи този родител страда от същата травма. Тя може да не е преживявана по същия начин или при същите обстоятелства, но присъства и детето я чувства.

Много сковани хора не веднъж са споделяли с мен, че всичко вървяло добре с родителя им от същия пол по време на юношеството им и че дори били приятели с този родител. Обаче това била повърхностна връзка, в която нито детето, нито родителят говорели за това, което чувствали.

Душата, която решава да се върне на Земята, за да излекува травмата си от несправедливост, си избира родители, които ще й помогнат да си върне контакта с тази травма. Един от родителите, често дори и двамата, могат да страдат от същата травма. Реакцията по отношение на несправедливостта се състои в откъсване от това, което се чувства, като се смята, че по този начин ще бъде спестено. Маската, създадена от детето, за да се предпази в този случай, е маска на СКОВАНОСТ. Дори и даден човек да се откъсне от това, което чувства, това не означава, че не чувства нищо. Напротив, скованите хора са много чувствителни, но развиват способността да не чувстват тази чувствителност и да не я показват на другите. Те си внушават, че нищо не ги засяга. Ето защо тези хора изглеждат студени и безчувствени.

Сред петте характера скованите са тези, които са най-склонни да скръстват ръце. По този начин те блокират областта на слънчевия сплит, за да не чувстват. Друг начин да не чувстваш, е да се обличаш в черно. По-горе споменах, че бягащият също обича да се облича в черно, но по друга причина - защото иска да изчезне. Хората, страдащи от двете травми - на отхвърляне и на несправедливост, обикновено имат и носят само черни или много тъмни дрехи.

Скованият търси справедливостта и точността на всяка цена. Ставайки перфекционист, той ще се опитва винаги да бъде справедлив, убеден е, че ако това което прави или казва, е съвършено, то непременно ще бъде справедливо. Много му е трудно да разбере, че като постъпва съвършено - според собствените си критерии, в същото време може да бъде несправедлив.

Този, който страда от несправедливост, е по-склонен да изпитва завист към тези, които имат повече от него и които, според него, не го заслужават. Може също така да бъде убеден, че другите му завиждат, когато той има повече. Ревността, която е различна от завистта, е преживявана повече от зависимия или от контролиращия. Зависимият ревнува, защото се страхува да не бъде изоставен, докато контролиращият ревнува от страх да не бъде предаден.

Маската на скования се отличава с изправено тяло, сковано и възможно най-съвършено. Тялото е съвсем пропорционално, с изправени рамене, които имат същата ширина като ханша. Скованият също може да повишава теглото си през своя живот, но тялото му ще продължава да бъде съразмерно. Причината за качването на килограми при него е обяснена в предишната глава.

Трябва да призная, че скованият най-много се страхува от напълняването. Той ще направи всичко, за да не надебелее. Именно той е този, който не приема да има коремче. Когато стои изправен, често си „гълта" корема. В интерес на скованата жена е да приеме, че не е нормално жената да няма корем. Женското тяло трябва да бъде закръглено. Иначе не е женствено.

Мъжете, също като жените, често имат хубави, кръгли задни части. Жените имат тънка талия. Скованите обичат вталените дрехи или обичат да носят колани, подчертаващи талията. Този вид хора смятат, че като си пристягат талията, която се намира в областта на слънчевия сплит (областта на емоциите), ще чувстват по-малко емоции.

Това са изпълнени с живот хора, с динамични движения. Но жестовете им са сковани, не много гъвкави и показват твърдост, както когато даден скован човек се затруднява да отлепи ръцете си от тялото си, например. Кожата им е светла, а погледът блестящ, жив. Челюстите им са по-скоро стиснати, а вратът им е стегнат, прав и изразява гордост; често дори можем да видим нервите на врата, които изпъкват.

Ако откриваш у себе си всички физически характеристики, описани по-горе, това е белег, че страдаш от тежка травма от несправедливост. Ако имаш само някои от тези особености, твоята травма от несправедливост не е толкова дълбока.

Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е. Дори и не винаги да е така, той е убеден в това. Ето защо бързо започва да постига успехи и да се оправя съвсем сам с всичко. Прави всичко по силите си, за да няма проблеми - дори и когато е затънал в тях, предпочита да каже, че няма, за да не чувства страданието, свързано с тях. Много е оптимистичен, понякога дори прекалено, убеден е, че като казва често „няма проблем", трудните положения ще се разрешат по-бързо. Впрочем той прави всичко, за да ги разреши сам. Иска помощ единствено когато вече няма накъде.

Когато го сполетят разочарования или непредвидени събития, продължавала казва: „Няма проблем!" По този начин успява добре да прикрие от другите това, което чувства, и създава впечатление на невъзмутим.

Скованият, също като контролиращия, често има проблем с липсата на време, но поради различни причини. Скованият няма достатъчно време, защото той прекалено много иска всичко да е съвършено, докато контролиращият няма време, защото е твърде зает да се бърка в работите на другите. Скованият също така не обича да закъснява, но често го прави, защото му отнема много време да се приготви.

Когато скованият е убеден, че има право по отношение на някакъв авторитет или на някого, който се смята за авторитет в някаква материя, той ще се обосновава, докато му признаят правото. Страхува се от авторитета, защото като малък е разбрал, че той винаги е прав. Когато другите сякаш се съмняват в него и му задават много въпроси по повод на някаква ситуация, а той знае, че е бил почтен и справедлив, скованият го преживява като инквизиция и чувства несправедливост.

Тъй като постоянно търси справедливостта, иска да е сигурен, че е достоен за това, което получава. Заслугата е важна за скования и означава признание в резултат на добър успех. Ако получи много, без да е работил много, не мисли, че го е заслужил и прави така, че да загуби това, което е получил. Този, които са изключително сковани, се организират така, че нищо да не получават, понеже, според тях, те трябва да бъдат изключителни, за да заслужат възнаграждение.

В своите обяснения скованият се стреми всички подробности да бъдат точни, но изразите, които използва, далеч не винаги са толкова точни, защото лесно прекалява. Редовно използва думите „винаги", „никога" и „много". Например скована жена казва на мъжа си: „Ти НИКОГА не си тук, ВИНАГИ си някъде другаде!" Тя не осъзнава, че като се изразява по този начин, е несправедлива, защото много рядко някаква ситуация се възпроизвежда винаги или никога. За скования често всичко е много добро, много добре, много специално и т.н. Обаче не обича другите да използват тези думи. Когато те го правят, той ги обвинява, че прекаляват и не използват подходящата дума.

Религията има повече шансове да окаже своето влияние върху скования, отколкото върху тези, които страдат от другите травми. Доброто и злото, правилното и неправилното са много важни за него. Впрочем това е, което направлява живота му. Можем да го забележим и в езика му. Често започва изреченията си с „добре", за да е сигурен, че това, което ще каже, ще бъде добро и точно. Завършва ги с „нали?", за да провери точността на това, което е казал. Използва много наречия: точно, правилно, сигурно, вероятно. Ще каже също така: „Това не е ясно". Обича ясните и прецизни обяснения.

Когато скованият е развълнуван, той не иска да го покаже, но можем да го познаем по тона на гласа му, който става сух и скован. Може да използва смеха, за да прикрие своята чувствителност и емоциите си. Може лесно да се смее за нищо, дори за нещо, което на другите не им се струва смешно.

Когато някой попита скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!" Отговаря много бързо, защото не губи време да чувства. А после, в разговора, ще говори за много неща в живота си, които съвсем не вървят толкова добре. Когато му кажат: „Струва ми се, че ти каза, че всичко е супер добре", ще отговори, че това не са някакви истински проблеми.

Страхът да не сбърка е много силен у скования. По време на моите ателиета единствено скованите хора ме питат: „Направих ли упражнението правилно?" Вместо да проверят това, което изпитват, и това, което могат да научат за себе си, правейки това упражнение, те се интересуват повече дали правилно са го направили. Забелязала съм също така, че когато говоря за поведение или положение, което скованият вижда в себе си като нов недостатък, сиреч когато той не се смята за коректен, понеже притежава това поведение, той ме прекъсва още преди да съм свършила, за да ме попита: „И какво правим сега при това положение?" Иска да направи нещо, за да стане съвършен колкото е възможно по-бързо. Ако не го направи, ще трябва да се контролира, за да не покаже недостатъка, който току-що е открил. За пореден път не осъзнава, че е несправедлив към самия себе си, защото иска от себе си прекалено много. Би искал да оправи всичко веднага. Не си дава необходимото време да почувства добре ситуацията, да си даде правото да бъде човек и все още да има неизлекувани травми.

Забелязала съм също така у човека, носещ маската на скован, склонност да се изчервява лесно, когато ми разказва нещо и се преценява като некоректен. Това може да се случи например, когато споделя с мен трудността си да прости на някого, който му е причинил зло, или когато говори лошо за някого, защото не издържа повече и осъжда поведението му като несправедливо. Тази реакция веднага показва, че този човек се срамува от себе си, от това, което прави или не прави. Обаче не знае, че именно поради тази причина се изчервява и понякога дори не забелязва, че се изчервява. Впрочем, скованите и бягащите са тези, които имат най-много кожни проблеми.

Точно този страх да не се излъже кара скования човек често да се поставя в ситуации, в които трябва да прави избор. Колкото повече човек се страхува, толкова повече той привлича към себе си ситуации, отговарящи на този страх. Например човек трябва да направи избор, защото иска да си купи нещо, а няма достатъчно пари. Пита се дали би трябвало да си позволи тази покупка. Следователно трябва да избере между това дали да направи покупката или не. Често се случва скованият човек да си достави удоволствие, като избере някаква възможност, а после да му се струва, че е пропуснал нещо. Да вземем за пример мъж, който избира да плати за една хубава почивка. По-късно си казва, че е трябвало да избере да употреби тези нари, за да направи ремонт вкъщи. Поради страха си да не вземе погрешно решение, скованият често се съмнява в себе си, след като е направил избора си. Постоянно се пита дали направените избори са най-добрите, най-точните за него.

Ако искаш нещо да бъде разделено по равно между много хора, като торта, бутилка вино, сметката в ресторанта и т.н., можеш да си сигурен, че именно скованият най-добре ще се справи с тази задача. По време на различни групови посещения в ресторант изпитвам удоволствие да наблюдавам какво се случва, когато дойде сметката. Контролиращият взема положението в ръце, като казва: „Какво мислите за това да разделим сметката по равно? Така ще стане много по-бързо и не толкова сложно". Той се изразява с толкова много сила и контрол, че другите учтиво се съгласяват. Той бързо пресмята, като разделя сумата на броя на хората и им съобщава колко трябва да плати всеки един. И точно в този момент скованите реагират. Те не са доволни. Този, който трябва да плати повече от това, което е изял, намира това за несправедливо, а този, който е поръчвал по-скъпи ястия, смята за несправедливо останалите да трябва да плащат повече, когато той се е възползвал. В такава ситуация в повечето случаи сметките трябва да започнат отначало.

Скованите хора са много взискателни към себе си в повечето области на живота си. Притежават голяма способност да се контролират, да си поставят задачи. В предишната глава видяхме, че контролиращият много обича да контролира това, което се случва около него. Що се отнася до скования, той до такава степен се стреми към съвършенство, че е склонен по-скоро да контролира себе си. Той става успешен човек и изисква толкова много от себе си, че и останалите започват да изискват много от него. Колко пъти съм чувала сковани жени да казват на хората около себе си: „Престанете да ме смятате за жена, която може всичко!" В действителност, тези жени си говорят сами. Другите са около тях, за да им послужат като отражение и да могат да разберат до каква степен са взискателни към себе си.

Веднъж един участник разказа, че баща му непрекъснато му повтарял: „Нямаш никакви права, само задължения". Това изречение останало запечатано в него още от детската му възраст и той предполага, че затова му е много трудно да се отпусне. Не си позволява да спре, да се забавлява, да си почине. Смята, че е длъжен постоянно да действа. По този начин изпълнява задълженията си. Тъй като в ежедневния живот все има нещо да се прави, скованият рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Когато си почива или се забавлява, той се оправдава, като си казва, че го е заслужил след всичко, което е направил. Освен това, скованият се чувства особено виновен, ако не прави нищо, докато някой друг работи. Намира го за несправедливо.

Ето защо тялото му и особено краката и ръцете му са напрегнати дори и когато си почива. Трябва да направи усилие, за да отпусне краката си, да ги остави да си почиват. Що се отнася до мен, едва от няколко години си давам сметка за това. Седнала съм при фризьора или чета нещо и изведнъж чувствам краката си напрегнати. Трябва съзнателно да позволявам на краката, раменете или ръцете ми да се отпускат. Преди дори не осъзнавах тази скованост.

Скованият изпитва трудност също така не само да уважава границите си, но най-вече да ги опознае. Тъй като не отделя време да почувства дали това, което прави, отговаря или не на някаква потребност, често прави прекалено много неща и престава, едва когато вече се е преуморил. Впрочем на него му е трудно да поиска помощ. Предпочита да прави всичко сам, за да е съвършено. Именно поради тази причина скованият представлява типа, който е най-склонен да страда от бърнаут или професионално изтощение.

Можеш да установиш, че най-голямата несправедливост, която скованият преживява, е към самия себе си. Той лесно се обвинява; например, ако си купи нещо, което преценява, че не му е наистина нужно в този момент, и ако в този момент хората, които обича, се лишават от необходимото, за да успеят да си го позволят, той ще трябва да намери оправдание за тази покупка в собствените си очи, като си каже, че я заслужава. Иначе се обвинява, че е несправедлив.

Травмата от несправедливост е друга една от травмите, с които трябва да се занимая в този живот. Много пъти ми се е случвало да изгубя или да счупя нещо ново още когато за пръв път го употребявам, ако смятам, че не се нуждая наистина от него. По този начин разбрах, че се чувствам виновна, защото съзнателно бях убедена, че съм извършила моя процес на приемане и не се чувствам виновна.

Разбрах, че това, че си говориш наум и се опитваш да се убедиш, че заслужаваш нещо, не означава, че приемането наистина е постигнато. В подобен случай липсва способността да почувстваш, че го заслужаваш. Можеш да знаеш с ума си, че го заслужаваш, но трябва и да го почувстваш, за да успееш да си дадеш правото и да приемеш покупката си, например, за справедлива. Много хора са ме чували да казвам, че най-добрата награда, която мога да си направя, е да отида по магазините и да си купя нещо хубаво и най-вече нещо, от което нямам нужда. Днес зная, че ако изпитвам тази нужда, то е, за да си помогна да престана да вярвам в заслугата и да си помогна да успея да си позволя това, което ме кара да се чувствам добре без чувство за вина.

Често съм установявала, че участниците от типа скован в моите ателиета обичат да са сигурни, че хората около тях знаят, че те посещават такъв курс и че това не е отпуска или почивка, а че те работят върху себе си. Тези, които идват отдалеч и трябва да наемат стая в хотел, се организират така, че това да е възможно най-евтината стая. Някои дори крият от близките си, че ще бъдат на хотел от страх да не ги помислят за несправедливи. Когато се мъчи да скрие това, което прави, или това, което си купува, скованият преживява не само чувство за вина, но и срам.

Скованият обича хората около него да знаят какво е направил и какво има да прави. Контролиращият също постъпва по този начин, но не поради същата причина. Контролиращият иска да покаже, че е отговорен, докато скованият го прави, за да покаже, че заслужава награда. Така, когато плаща за лукс или за почивка, той не се чувства виновен. Надява се също така другите да сметнат за оправдано, че той се награждава. Както можеш да видиш, понятието заслуга е много важно за скования. Не обича, обаче, да му казват, че е късметлия, защото, според него, да си късметлия е несправедливо. Той обича да е заслужил всичко, което му се случва. Ако някой му каже, че е късметлия, той ще отвърне: „Това не е точно късмет, защото доста здраво поработих, докато стигна дотук". Ако прецени, че наистина е бил късметлия и че не е заслужил това, което му се е случило, ще се чувства много неудобно и като задължен към някого. Ще направи така, че да не задържи всичко за себе си.

Характерна черта на скования, която е трудно да бъде допусната от хората, които не страдат от травмата от несправедливост, е фактът, че той често смята за по-несправедливо да бъде облагодетелстван, отколкото лишен от облаги по отношение на другите. В подобен случай някои сковани хора несъзнателно правят така, че да загубят или да спрат това, което им се случва. Други си намират причина да се оплакват, за да скрият от хората около себе си, че имат повече от тях. Други се смятат длъжни да дадат на свой ред и те. Тъй като аз самата съм от типа скован, мога да го потвърдя, защото от съвсем малка винаги съм имала много таланти и лекота в най-различни области. Много пъти съм била любимката на моите учители. Още оттогава започнах да правя много, за да помагам на другите, за да бъде всичко справедливо, понеже намирах за несправедливо да имам повече от другите. Впрочем често това е причината, поради която скованият човек ще е склонен да помага на другите.

Така че не е изненадващо да разбереш, че този човек изпитва също така трудност да получава подаръци, защото се чувства длъжен да отговори със същия жест. Вместо да се чувства задължен да даде на другия нещо, което да има същата стойност (за да е справедливо), той предпочита да не получава нищо и отказва. Когато някой му предложи да го почерпи, той предпочита да откаже, вместо да трябва да помни, че следващия път той трябва да плати на свой ред. Ако приеме, ще го направи, като си обещае да отговори по същия начин.

Нормално е човекът, страдащ от несправедливост, да е от типа хора, които най-често привличат към себе си несправедливи положения - според него. Всъщност дадена ситуация, която той преценява като несправедлива, е тълкувана по друг начин от човек, който не страда от тази травма. Ето един пример: преди известно време говорех с една жена, която беше страдала много от това, че е била най-голямото дете в своето семейство; винаги беше смятала за несправедливо, че трябва да помага на майка си, като се грижи за другите деца, и особено това, че трябва да бъде пример за тях. Други жени, обаче, са ми казвали, че са смятали за несправедливо това, че са били второ или трето дете, защото рядко имали нови дрехи, тъй като били принудени да износват дрехите на по-големите.

Колко пъти съм чувала жени и мъже да ми разказват до каква степен смятат за несправедливо, че трябва да се грижат за свой възрастен или болен родител! Според тях най-несправедливо било това, че техните сестри и братя си намирали куп хубави извинения да не го правят, което ги принуждавало да постъпват по този начин. Този вид положение не е плод на случайността. И те не страдат поради тези ситуации. По-скоро е обратното: тяхната травма от несправедливост привлича този вид ситуация и това ще престане, когато травмата им бъде излекувана.

По-горе споменах способността на скования да се контролира, да си създава задължения. Ето защо именно скованата част в даден човек успява да спазва режим. Човек, който изобщо не страда от травмата от несправедливост, който следователно не е скован, не успява да го прави, тъй като той не може да се контролира, както умее да го прави скованият. Скованият не разбира защо мазохистът не спазва режим. Не го приема. Той смята, че и другите биха могли да успеят да се контролират като него, ако наистина го желаят. Мотивацията на скования, създавайки си задължения, е да постигне съвършенство за себе си, според своя идеал за съвършенство.

Човек, който не е скован, ще се обвинява, че му липсва воля, но е важно да правим разлика между това да проявяваш воля и да се контролираш. Човекът, който се контролира, е този, който си налага нещо, без това да отговаря непременно на някаква негова потребност. Зад контрола задължително се крие страх. Човекът, който проявява воля, знае какво иска и е решен да го постигне. Той постига целите си като се организира, не изпуска от поглед поставената цел, но зачитайки своите нужди и граници. Когато някакво събитие попречи на плановете му, той може да прояви гъвкавост и е способен да промени плановете си, за да постигне целите си. Колкото до скования човек, той дори не си прави труда да провери дали това, което желае, действително отговаря на някаква негова потребност. Той не отделя време да се вгледа в себе си и да се запита: „Как се чувствам с това желание и с начина, го който съм избрал да го осъществя?"

Понякога скованият може да изглежда контролиращ, но когато се намесва сред другите, той не го прави, за да контролира и да привлича вниманието или за да се покаже силен, както прави контролиращият; той се намесва само ако това, което е казано, е несправедливо спрямо някого или не му се струва коректно. Скованият поправя казаното, докато контролиращият добавя нещо към вече казаното. Скованият може да се скара на някого, ако искрено вярва, че със своите способности и талант този човек е можел да изпълни задачата много по-добре. Що се отнася до контролиращия, той ще се скара на другия, ако задачата не е изпълнена по неговия начин, според неговия вкус и неговите очаквания.

Друга разлика съществува между начина на контролиране на скования и на контролиращия: скованият човек се контролира, за да не изгуби контрола, защото е убеден, че ако го изгуби, ще бъде несправедливо спрямо другия. Контролиращият човек, от своя страна, се контролира, за да контролира по-добре дадена ситуация или даден човек и да бъде по-силен.

Скованият човек обича всичко да бъде добре подредено. Не обича да му се налага да търси нещо. Някои могат дори да стигнат до обсебване в потребността си всичко да бъде съвършено подредено.

Освен това, скованият изпитва голяма трудност да направи разлика между скованост и дисциплина. Ето моето предпочитано определение за сковаността: скованият човек забравя своята първоначална потребност, а се захваща по-скоро за средството, чрез което да успее да задоволи тази потребност. Дисциплинираният човек намира начин да задоволи необходимостта си, но няма да изгуби тази необходимост от поглед. Да вземем за пример човек, който решава да върви пеша един час дневно, за да бъде в по-добро здраве и в по-добра физическа форма. Средството е ходенето пеша. Скованият ще си наложи да ходи пеша всеки ден - в хубаво и в лошо време, независимо дали има желание или не. Ако някой ден не го направи, ще се сърди на себе си. Що се отнася до дисциплинирания човек, той не забравя защо ходи пеша всеки ден. В някои дни ще реши да не върви пеша, като ще знае, че и това е добре за здравето му. Да се насилва, за него ще бъде по-вредно от каквото и да било друго. Няма да се почувства виновен от това и на другия ден ще продължи да ходи пеша със спокоен дух. Дисциплинираният човек не изоставя някакво намерение, защото е пропуснал един ден или защото е настъпила промяна в плановете му.

Скованият често преживява стрес, защото си налага съвършенство във всичко. Контролиращият също преживява много стрес, но поради друга причина: той иска да успее. Иска на всяка цена да избегне провала от страх пред образа, който ще поднесе на другите, и от страх да не навреди на репутацията си.

Човекът с маска на скован рядко боледува. Във всеки случай, дори и да го боли някъде, той ще започне да го чувства, едва когато положението му се влоши. Много е строг към тялото си. Той е от хората, които не чувстват, когато тялото им има нужда да изхвърли нещо, независимо дали соли или урина. От всички характери, той успява най-дълго да се контролира. Когато го почувства, то е, защото тялото му повече не може да се сдържа. Може да се удари, да се ожули и да си направи хубава синина, без да усети болка. Ако почувства някакво страдание в момента на удара, неговият механизъм за контрол се включва незабавно, което му дава огромна способност да скрие болката. Ще забележиш, че във филмите, в които някой трябва да бъде измъчван, или в шпионските филми избраните актьори винаги имат физическите характеристики на скования. Лесно можем да познаем полицая по тялото му на скован. Тези хора могат да имат и друга травма, но именно травмата им от несправедливост, тяхната скована част ги кара да си изберат професия, с която смятат, че допринасят за установяването на справедливостта на тази Земя. Когато обаче някой полицай или шпионин изглежда така, сякаш изпитва удоволствие да показва властта и силата си, то неговата маска на контролиращ е избрала тази професия.

Често съм забелязвала, че скованите хора се хвалят и си създават славата, че никога нямат нужда от лекарства или от лекар. Мнозина от тях дори нямат личен лекар и ако им се случи нещо спешно, няма да знаят към кого да се обърнат. Когато решат да потърсят помощ можем да си направим извода, че страдат от доста време и че са достигнали до границата на своя контрол. Те не успяват да почувстват частта, която казва: „Няма да чувствам".

Важно е да се знае, че никой не може да се контролира през целия си живот. Ние всички имаме граници във физически, емоционален и умствен план. Което обяснява защо често чуваме да се казва за скования човек: „Не разбирам какво му стана. Този човек никога не е боледувал, а ето че сега има проблем след проблем". Този тип ситуация се случва, когато скованият човек не може повече да се контролира.

Емоцията, която скованият преживява най-често, е гневът, особено спрямо самия себе си. Първата му реакция, когато е гневен, е да нападне някого другиго, дори и когато гневът му е насочен срещу него самия. Всъщност той е гневен на себе си, защото не е видял правилно или не е направил каквото трябва, например. Да вземем случая на скован човек, който дава пари назаем на приятел, като добре знае, че той често има финансови трудности. Той му дава парите назаем, защото приятелят му е обещал, че ще ги върне след две седмици, тъй като очаква да получи някакви пари, но не удържа на обещанието си. В такъв случай скованият преживява гняв, защото се обвинява, че не е преценил правилно и му дава друга възможност. Той често иска да дава възможности на другите - по този начин се чувства по-справедлив. Ако е много скован, е много вероятно дори да не иска да види гнева си и да се опита да уреди положението, като извини другия.

Същият този пример може да бъде преживян като травма от предателство, ако този, който дава парите, е контролиращ. Обаче той няма да се сърди на себе си, както прави скованият. Ще се сърди повече на приятеля си, на когото се е доверил, за това, че не е удържал на обещанието си, като не е върнал парите навреме.

Скованият е също така от типа хора, на които им е трудно да позволят да бъдат обичани, както и да обичат. Често той твърде много се замисля за това, което би желал да каже, или за белезите на обич, които би желал да покаже на тези, които обича. Често си обещава да го направи, когато ги види отново, но забравя, когато случаят се предостави. Така че минава за студен, необичен човек. Постъпвайки така, той е несправедлив към другите и най-вече към себе си, защото се лишава от възможността да изрази това, което наистина чувства.

Тъй като е много чувствителен, скованият избягва физическия допир с другите. Този страх да не бъде докоснат или засегнат от други хора може да бъде достатъчно силен, така че да си създаде кожни проблеми. Действително, тъй като кожата е орган на общуването, тя ни помага да допираме и да бъдем допирани от другите. Така че, ако е отблъскваща, кожата отдалечава другите. Човек, който има някакъв кожен проблем, изпитва най-вече срам от това, което другите биха могли да видят или да си помислят за него.

Този страх да се остави да бъде докосван от другите може да бъде забелязан във физическото тяло на скования, който се затваря. Затворените по тялото ръце, особено от лакътя до рамото, кръстосаните ръце, както и кръстосаните, прилепнали един към друг крака са белези за затваряне.

Друг начин, често използван от скования, за да бъде несправедлив към самия себе си, е сравнението. Той е склонен да се сравнява с тези, които смята за по-добри и особено по-съвършени от себе си. Такова обезценяване представлява тежка несправедливост и форма на отхвърляне на своята същност. На скования много често му се случва да се чувства сравняван, особено като по-млад, било със своите сестри или братя, било с приятели или другари от училище. В този момент той е обвинявал другите, че са несправедливи към него, защото не е знаел, че ако близките му са го сравнявали, то е било, за да му покажат, че той самият го е правел вътре в себе си.

Ако се разпознаваш в тази травма от несправедливост и като носещ маската на скован, първото нещо, което трябва да направиш, е да предположиш колко пъти си бил несправедлив към другите и особено към себе си в продължение на един ден. Това е най-трудната част, която трябва да приемеш, но това е началото на твоето оздравяване. В следващата глава ще говоря по-подробно за начините за правилно излекуване на тази травма.

Спомням си един инцидент, който се случи на един от синовете ми, когато беше на 17 години, и който силно засегна тази травма от несправедливост, която се опитвам да излекувам в този живот. Веднъж, когато бяхме сами, го попитах: „Кажи ми, когато беше дете, кое в моето поведение като майка те е карало да страдаш най-много?" Той ми отговори: „Твоята несправедливост!" Останах със зяпнала уста. Не можех да говоря, толкова голямо беше моето изумление. Припомнях си всички случаи, когато се бях опитвала да бъда справедлива майка. Поставяйки се на мястото на моите деца, сега мога да разбера, че те са намирали някои от моите поведения и положения за несправедливи. Обаче физическите характеристики на моя син показват, че неговият опит с несправедливост, преживян с мен, е пробудил по-скоро травмата му от предателство. Всъщност той трябва да е приемал като несправедливо безразличието на баща си по отношение на моето поведение към него. В неговото тяло могат да се видят две травми - от несправедливост и от предателство. Това се случва много често и означава, че той има да решава нещо различно с всеки един от родителите си: травмата от предателство с родителя от противоположен пол и травмата от несправедливост с родителя от същия пол.

Най-силният страх на скования е СТУДЕНИНАТА. На него му е еднакво трудно да приеме както собствената си студенина, така и тази на другите. Прави всичко възможно да се покаже сърдечен. Впрочем той се смята за сърдечен и наистина не осъзнава, че другите могат да си мислят, че е безчувствен и хладен. Не осъзнава, че избягва да е в контакт със своята чувствителност, за да не покаже уязвимостта си. Не може да приеме тази хладност, защото това би означавало да допусне, че е безсърдечен, което означава да каже, че е несправедлив. Ето защо за скования е много важно да му казват, че е добър, сиреч добър в това, което прави, както и че е изпълнен с доброта. В първия случай се смята за съвършен, а във втория - за сърдечен. Също така трудно преживява хладността на другите. Когато някой е хладен към него, това му причинява болка и той веднага започва да се пита какво е направил или казал, та другият да постъпва така към него.

Привлечен е от всичко благородно. Уважението и почитта също са много важни за него. Лесно се впечатлява от хората с важни титли. Ако знае, че нещо може да му донесе титла, става още по-усърден. Готов е да положи всякакви усилия и да направи всевъзможни жертви, макар че скованият не гледа на това като на жертви.

В сексуалния си живот скованият обикновено изпитва затруднение да се отпусне, да почувства удоволствие. Има проблеми да изрази цялата нежност, която чувства. При все това, той е типът, който изглежда най-сексапилен. Скованите хора обичат да се обличат с прилепнали, секси дрехи и да бъдат много привлекателни физически. За скованата жена често се казва, че е предизвикателна, сиреч, че обича да привлича мъжете, като при това хладно ги отблъсква, ако прецени, че нещата отиват твърде далеч. В юношеска възраст скованата девойка ще се въздържа, ще се контролира най-добре, искайки да се запази чиста и съвършена за щастливия избраник. Лесно си създава идеал за нереалистична сексуална връзка. Когато най-накрая се реши да се отдаде, обикновено е разочарована, защото това не отговаря на нейния идеал. Когато на скования човек му е трудно да се ангажира, това е поради страха му да не сгреши в избора си на партньор. Този страх от ангажиране е различен от страха на контролиращия, който, от своя страна, се страхува от раздялата, понеже се бои, че ще трябва да се откаже от ангажимента си.

Скованият човек има множество табута на сексуално равнище, защото понятията за добро и лошо ръководят и сексуалния му живот. Жената е особено умела, когато трябва да се преструва, че изпитва удоволствие. Колкото по-силна е травмата, толкова по-скован е човекът и толкова му е по-трудно да достигне до оргазъм. От своя страна, мъжът може да страда от преждевременна еякулация или дори от сексуално безсилие в зависимост от способността му да си доставя удоволствие в живота.

Забелязала съм също така, че много проститутки имат характеристиките на скован в тялото си. Те могат да имат сексуални връзки единствено заради парите, защото успяват да се откъснат от усещанията си много по-лесно от доста други хора.

Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от несправедливост засяга нашия начин на общуване. Страховете на скования, които му пречат да общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не сгреши, да не бъде достатъчно ясен, да не бъде критикуван, да не е избрал лош момент, да не е казал твърде много, да не прекали или да изгуби контрол, да не се хареса, да не го вземат за твърде взискателен, да не бъде обект на ревност или на завист, да не го преценят като използвач. Ако виждаш себе си в тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че именно твоята травма от несправедливост взема надмощие.

Що се отнася до храненето, скованият предпочита солените храни пред сладките. Обича също и всичко хрупкаво. Познавам хора, които изпитват удоволствие да хрупат ледчета. Обикновено се опитва да уравновеси правилно храненето си. Сред петте типа несъмнено той пръв ще избере да стане вегетарианец. Което не означава непременно, чеда бъде вегетарианец, отговаря на нуждите на тялото му. Спомни си, че скованият често взима такива решения, че да бъде справедлив. Ако е вегетарианец, защото, например, смята за не­справедливо да се убиват животни, организмът му може да страда от липса на белтъчини. Ако обаче направи този избор, защото не обича месо, и ако, освен това, му доставя удоволствие да спасява животни, тогава мотивацията е различна. В този момент тялото му ще се чувства по-добре.

Ако контролира прекалено храненето си, може при случай да изгуби контрола по отношение на сладки неща или алкохол. Ако това стане пред други хора, той ще побърза да обясни на всички, че такова нещо никога не му се случва, че това днес наистина е изключение. Когато скованият преживява някаква ситуация, която дълбоко го вълнува, например някаква годишнина или специална среща, той изпитва по-голяма трудност да се контролира. В този момент ще бъде склонен да яде това, което обикновено си забранява, особено това, от което може да напълнее. Когато му се случи такова нещо, той се оправдава като казва: „Обикновено НИКОГА не ям това, но днес го правя, за да ви правя компания". Сякаш напълно е забравил, че е казал същото малко преди това. Чувства се виновен, обвинява се и си обещава да започне отново да се контролира още от следващия ден.

Ето неразположенията и болестите, които човекът, носещ маската на скован, може да привлече към себе си:

• Той чувства сковаността в тялото си под формата на СКОВАВАНИЯ или на НАПРЕЖЕНИЯ в горната част на ГЪРБА и на ВРАТА си, както и в огъващите се части на тялото си (глезени, колена, ханш, лакти, китки и т.н.). Скованите обичат да си пукат пръстите, като по този начин се опитват да ги направят по-гъвкави. Те могат да чувстват черупката, обвиваща тялото им, но не чувстват това, което се крие под тази черупка.

• Вече споменах БЪРНАУТ.

• Болестите, които завършват на -ит, като ТЕНДИ-НИТ, БУРСИТ, АРТРИТ. Всяка болест, завършваща на -ит, е белег за скован вътрешен гняв, което е често срещано при скованите.

• Изложен е също така на риска от РЕВМАТИЧНИ БОЛКИ В ШИЯТА поради затруднението, което изпитва, да види всички аспекти в дадена ситуация, които смята за несправедливи.

• Проблемите със ЗАПЕКА и ХЕМОРОИДИТЕ са често срещани поради това, че му е трудно да се отпусне и заради сковаването в живота му.

• Скованият може да страда от СПАЗМИ, които се проявяват, когато някой се вкопчва или се въздържа от страх.

• Трудността му да си доставя удоволствие може да предизвика проблеми с КРЪВООБРАЩЕНИЕТО и РАЗШИРЕНИ ВЕНИ.

• Освен това, той често има проблеми със СУХА КОЖА.

• Може да има ПЪПКИ по лицето, когато се страхува да не се излъже, да изгуби образа си, да не бъде на висотата на собствените си очаквания.

• Скованите хора често страдат от ПСОРИ АЗИС. Те привличат към себе си този проблем, за да не се чувстват много добре или много щастливи. Това би било несправедливо спрямо другите. Забележително е, че пристъпите на псориазис често се появяват по време на почивка или когато всичко върви добре в живота им.

• Проблемите с ЧЕРНИЯ ДРОБ са чести поради потиснатия гняв.

• НЕВРОЗАТА е често срещана, макар че през повечето време скованият успява добре да я контролира така, че да не е видима отвън.

• Скованият често страда от БЕЗСЪНИЕ, особено проявено при тези от скованите, които се чувстват добре само когато всичко е завършено и е съвършено.

• Има проблеми и със ЗРЕНИЕТО поради трудността му да види, че е взел погрешно решение или че е могъл погрешно да прецени дадена ситуация. Предпочита да не вижда всичко онова, което смята за несъвършено, по този начин няма да страда. Често използва израза „това не е ясно", което обаче не му помага да подобри зрението си.

Повечето от болестите на скования обикновено не са толкова сериозни, че да отиде на лекар. Той изчаква да му мине от само себе си или се опитва да се лекува сам, без да казва на другите, защото му е много трудно да признае, че има нужда от помощ. Когато реши да поиска помощ, рискува да се окаже, че проблемът е станал вече доста сериозен.

Изброените по-горе неразположения и болести могат да се проявят и при хора с други травми, но изглеждат по-често срещани при хората, страдащи от несправедливост.

В предишната глава казах, че маската на контролиращ (травма от предателство) скрива травмата от изоставяне. Същото се отнася и за маската на скован, която служи да прикрие травмата от отхвърляне. Ако прочетеш отново главата за травмата от отхвърляне, ще видиш, че тя се развива през първите месеци, докато травмата от несправедливост се формира на възраст между три и пет години. Малкото дете, което се е почувствало отхвърлено поради една или друга причина, се опитва повече да не бъде отхвърляно, като бъде възможно най-съвършено. След няколко години то не се чувства по-обичано, въпреки усилията му да бъде съвършено и смята, че това не е справедливо. Така че решава да се контролира повече и да стане толкова съвършено, че никога повече да не бъде отхвърляно. Ето по този начин си създава маската на скован. Откъсва се от чувствителността си, което му помага да не чувства отхвърлянето. Когато травмата от несправедливост е повече видима в тялото на даден човек, отколкото травмата от отхвърляне, това означава, че този човек чувства повече несправедливост, отколкото отхвърляне. За други може да бъде обратното.

И все пак, някой може да страда от отхвърляне, без да страда от несправедливост, но според моите наблюдения всички хора, които страдат от несправедливост, крият травма от отхвърляне. Именно това обяснява, че много често, с остаряването, виждаме тялото на скованите мъже и жени да губи от обема си. Тялото им постепенно приема характеристиките на маската на бягащия. Медицинската наука нарича това явление остеопороза.

Ако се виждаш в тази травма от несправедливост, важно е да си спомниш, че родителят ти от същия пол като твоя е преживял и вероятно преживява още тази травма със своя собствен родител от същия гюл. В следващата глава обяснявам какво трябва да направиш с този родител, за да си помогнеш да излекуваш собствената си травма.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от несправедливост, толкова повече това означава, че ти си несправедлив към другите или към себе си като искаш прекалено много от себе си, не зачиташ границите си и не си доставяш удоволствие достатъчно често. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че страдаме от несправедливост и че сме несправедливи към един или друг човек, е срамът. Всъщност ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смятаме за срамно поведение, за което упрекваме другите. И най-вече не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.

Припомням ти, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на скован, вярвайки, че по този начин ще избегне преживяването на несправедливост. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.

Поведенията, свойствени за скования, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от несправедливост. Всяка една от травмите, описани в тази книга, има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстваме, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв, какъвто си, или когато реагираш. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от несправедливост. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с несправедливост. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от несправедливост. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Но е възможно да се идентифицираш в някои поведения, а не във всичко, което описах. Почти е невъзможно човек да се разпознае във всички изброени начини на поведение. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около теб, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Пробуждане на травмата: Между четири и шест годишна възраст с родителя от същия пол. Усърден и съвършен. Блокиране на индивидуалността.

Маска: Скован.

Тяло: Изправено, сковано и възможно най-съвършено. Много съразмерно. Закръглени задни части. Тънка талия, пристегната с дреха или колан. Сковани движения. Светла кожа. Стисната челюст. Изправен врат, издаващ гордост.

Очи: Блестящ и жив поглед. Светли очи.

Речник: „няма проблем", „винаги/никога", „много добро/много добре", „много специално", „именно", „точно така", „сигурно", „нали?".

Характер: Перфекционист. Завистлив. Откъсва се от чувствата си. Усърден, за да бъде съвършен. Прекален оптимист. Жив, динамичен. Твърде често доказва правотата си. Трудно му е да поиска помощ. Може да се смее за нищо, за да прикрие чувствителността си. Глас сух и скован. Не допуска, че има проблеми. Съмнява се в изборите си. Сравнява се с най-доброто и с най-лошото. Трудност да получава. Смята за несправедливо да получава по-малко и за още по-несправедливо да получава повече от другите. Трудно му е да си достави удоволствие, без да се чувства виновен. Не зачита границите си, иска много от себе си. Контролира се. Обича реда. Рядко боледува, строг е към тялото си. Холеричен. Хладен и се затруднява да показва обичта си. Обича да изглежда секси.

Най-голям страх: Студенината.

Хранене: Предпочита солените храни пред сладките. Обича хрупкавите неща. Контролира се да не напълнява. Оправдава се и се срамува, когато изгуби контрол.

Възможни болести: Бърнаут (професионално изтощение), липса на оргазъм (жена), преждевременна еякулация или импотентност (мъж), болести, завършващи на -ит като тендинит, бурсит, артрит и т.н., ревматични болки в шията, запек, хемороиди, спазми, кръвообращение, черен дроб, разширени вени, кожни проблеми, невроза, безсъние, лошо зрение.