Глава 5 Предателството

Физически вид на контролиращият (травма от предателство)

Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника „предавам" означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или издавам някого". Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан. Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство.

Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител, с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов комплекс.

Ето няколко обяснения за тези, които желаят повече информация за теорията за Едиповия комплекс, създадена от психоаналитика ЗИГМУНД ФРОЙД. Според него ние всички преживяваме този комплекс, но в различна степен. Всяко дете, особено на възраст от две до шест години, се влюбва в родителя си от противоположния пол или в лицето, което играе тази роля, защото е на възраст, когато се развива сексуалната му енергия. От този момент насетне детето започва да установява контакт със своята жизнена сила, със своята сексуална сила, тази, която представлява способността му да създава.

Нормално е с раждането си бебето да е слято с майка си и да изпитва голяма нужда от нейното внимание и от грижите й. Все пак майката трябва да продължи да изпълнява всекидневните си задължения и да се грижи за другите членове на семейството, както е правела преди то да се появи. Ако майката отговаря прекалено много на всичките му капризи до степен да се превърне почти в негова робиня, детето започва да вярва, че може да замести бащата и да изпълни изцяло майка си. В този случай, все според д-р Фройд, детето няма да мине през едиповата фаза, която е основна в неговото развитие и това ще бъде много вредно за него на психологическо и сексуално равнище, когато стане възрастен човек.

Да мине през едиповата фаза, за детето означава да успее да признае, че за неговото създаване е бил необходим баща. Дори и той да отсъства, майката трябва да накара детето да почувства, че баща му съществува и че той е толкова важен, колкото е и тя. Щом детето започне да разбира, че е имало съединяване на двата пола, за да бъде то заченато, то развива интерес към противоположния пол. Развива несъзнателно желание да направи бебе с родителя от противоположния пол. В същото време се развива мощта му за създаване. Това обяснява поведението на малките момиченца, които се опитват да съблазнят баща си, а малките момченца - майка си. Те правят всичко възможно, за да получат обичта на родителя от противоположния пол. Ще се опитват също така да покровителстват този родител, въпреки разочарованието, че не получават желаното внимание. Когато родителят от същия пол като детето нарани родителя от противоположния пол, детето преживява това много трудно. Понякога някои стигат дотам да пожелаят смъртта на родителя, когото обвиняват.

За жалост в повечето случаи Едиповият комплекс се преживява зле, защото майката развива силно чувство на притежание по отношение на сина си, а бащата - по отношение на дъщеря си. Колкото по-обезценен е бащата, дори понякога напълно пренебрегван, толкова по-трудно ще стане разрешаването на този комплекс. Наблюдавала съм, че тези, които страдат от предателство, не са разрешили Едиповия си комплекс като деца. Това означава, че привързаността им към родителя от противоположния пол е прекалено голяма, което се отразява лошо на техните емоционални и сексуални връзки по-късно. Те ще са склонни непрекъснато да сравняват партньора си с родителя си от противоположния пол или ще имат многобройни очаквания спрямо партньора си, свързани с това, което не са получили от родителя си от противоположния пол. В момента на сексуалния акт тези хора изпитват по-голяма трудност да се отпуснат напълно. Ще се сдържат, защото ще ги е страх да не бъдат обсебени от другия.

Душата, която се въплъщава с цел да излекува травмата си от предателство, си избира родители, които използват прелъстяването с детето и които са по-скоро съсредоточени върху себе си. С такъв вид родители детето е склонно да чувства, че те имат нужда от него и то иска най-вече родителят от противоположния пол да се чувства добре. Опитва се с всички средства да бъде специално за този родител. Един мъж, страдащ от травмата от предателство, ми разказваше, че когато бил малък, майка му и двете му сестри го карали да се чувства по-ценен, като му казвали, че той единствен успява да направи обувките блестящи по начина, по който той ги лъска, или да направи пода да блести, когато го мие и маже с паркетин. Така че когато изпълнявал тези две задачи, той се чувствал специален. Не разбирал, че по този начин позволявал да го манипулират чрез съблазняването. Ето един пример, доказващ как може в детството несъзнателно да се преживее предателство.

Детето се чувства предадено от родителя си от противоположния пол всеки път, когато този родител не спази обещанието си или предаде доверието му. То преживява това предателство най-вече в своята любовна или сексуална връзка. Например опитът с кръвосмешението е преживяван като предателство в почти всички случаи на кръвосмешение. Детето преживява предателство всеки път, когато чувства, че родителят му от същия пол се чувства предаден от другия родител. Чувства го, сякаш лично на него му се е случило. Чувство на предателство може да бъде преживяно също така, когато малкото момиченце е поставено настрана от баща си в резултат от идването на бебе момче.

Когато детето започне да преживява опитности, дължащи се на предателство, то си създава маска, за да се защити, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на КОНТРОЛИРАЩИЯ. Видът контрол, който той упражнява, не е мотивиран от същата причина, както контролът, упражняван от мазохиста. Мазохистът контролира, за да не се срамува или да не накара някого другиго да се срамува, докато контролиращият контролира, за да бди добре да спазва ангажиментите си, да бъде верен и отговорен или за да е сигурен, че другите спазват добре своите ангажименти.

Контролиращият си създава тяло, което излага на показ силата, властта и което сякаш казва: „Аз съм отговорен, можете да ми се доверите". Можем да разпознаем контролиращия мъж по хубавите рамене, по-широки от ханша. Понякога може да се случи така, че да няма голяма разлика между ширината на раменете и на ханша, но както казах в една от предишните глави, трябва да се довериш на интуицията си. Когато при пръв поглед даден човек излъчва повече сила в горната част на тялото си, това е знак за някого, който лесно страда от предателство. Ако обаче видиш мъж с красиви широки рамене, големи бицепси, издута гръд и носещ прилепнала фанелка, знай, че този мъж има по-дълбока травма от предателство. При контролиращата жена тази сила е съсредоточена по-скоро на равнището на ханша, задните части, корема и бедрата. Бричовете при жената също са част от тази травма. Обикновено долната част на тялото й е по-широка от раменете. Когато човекът има тяло във формата на круша, колкото по-подчертана е голямата част на крушата, толкова по-тежка е травмата от предателство.

Все пак в известни случаи можем да наблюдаваме обратното явление. Мъжът може да има ханш и бедра, които да са по-широки от раменете, а жената може да има тяло на мъж, сиреч широки рамене и по-тесни ханш и бедра. След много наблюдения и проверки в много подобни случаи, стигнах до заключението, че тяхната травма от предателство е преживяна по-скоро с родителя от същия пол, а не толкова с родителя от противоположния пол. Техният Едипов комплекс не е бил преживян нормално, сиреч с родителя от противоположния пол. Тези хора са били много привързани към родителя от същия пол и са пренебрегвали другия родител. Но трябва да призная, че подобни случаи са по-скоро редки. Ето защо тази глава разглежда основно хората, които преживяват тази травма от предателсво с родителя от противоположния пол. По-често се случва такова тяло да е белег за травма от отхвърляне, която може да бъде преживявана във фрагментирано тяло.

Като цяло, хората, носещи маската на контролиращия, заемат своето място и са много физически присъстващи. Често от тях се излъчва едно вижте ме. Често се случва те да имат доста излишни килограми, но не може да се каже, че са дебели. Бихме ги определили по-скоро като силни хора. Погледнати в гръб, няма да ни се сторят дебели. Но погледнати отпред, тези хора - и мъжете, и жените - могат да имат издут корем. Това е техният начин да покажат силата си с издутия корем, който казва: „Аз съм способен". Източните страни наричат това силата на Хара.

Уточнявам, че повишаването на теглото от когото и да било е свързано с една умствена част от този човек, която е убедена, че не заема достатъчно място в този живот. Така че излишното тегло не означава автоматично, че имаме работа с травмата от унижение, обяснена в предишната глава. За мазохиста неговото тегло е допълнително средство да се чувства унижен. За другите травми повишаването на теглото е свързано с убеждението, че трябва да заемат повече място. Наблюдаваме, че бягащият и зависимият са много тънки и дори слаби, не искат да заемат място. Това помага на бягащия да бъде по-невидим, а на зависимия да изглежда по-слаб, сиреч да кара другите да му помагат.

Погледът им е интензивен и прелъстителен. Когато контролиращите гледат някого, те имат дарбата да го накарат да се чувства специален, важен. Те бързо виждат всичко. Интензивността на техния поглед им помага да видят с един поглед какво става наоколо. Контролиращият използва много очите си, за да държи другия на разстояние, когато е в отстъпление, или за да фиксира и проучва другия по начин, който смущава. По този начин той се предпазва да не покаже слабостта си, уязвимостта си или своето безсилие.

Припомням ти, че когато даден човек притежава само една от споменатите характеристики, неговата травма не е толкова тежка. Разпознаваме областта, в която даден човек е контролиращ и се страхува да не бъде предаден, по частта от тялото, която е белег за сила или за власт. Например, когато жената или мъжът имат силен ханш и издаден корем - като добра защита - това показва гняв, изпитван спрямо противоположния пол и това най-вече на сексуално равнище. Възможно е човек да е изпитвал сексуален тормоз като малък или да е бил жертва на сексуално насилие, което обяснява тази форма на сексуална защита.

Ако се разпознаваш във физическото описание на контролиращия, но си по-скоро интровертен човек, възможно е за теб да бъде по-трудно да се познаеш в следващите поведения, защото контролът, който упражняваш, е много по-прикрит, следователно по-труден за осъзнаване. Ако случаят е такъв, хората, които те познават добре, биха могли да ти кажат, прочитайки следващите страници, дали носиш маската на контролиращ. Когато човек е по-екстровертен, неговият контрол е по-видим и по-лесен за установяване.

На равнището на поведението и вътрешните положения на контролиращия силата е характеристика, обща за всички хора, които страдат от травмата от предателство. За тях е важно да демонстрират силата и най-вече смелостта си. Твърде взискателни към самите себе си, те искат да покажат на другите на какво са способни. Те преживяват всяка проява на подлост, сиреч на липса на смелост, като предателство. Ще се сърдят много на себе си, ако провалят проект, ако не са имали смелостта да отидат докрай. Много им е трудно да приемат подлостта у другите.

Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и важни хора. По този начин контролиращият задоволява своето его, което не иска да види колко пъти в седмицата предава себе си или предава някого другиго. Повечето пъти не го осъзнава, защото предателството е толкова неприемливо, че той не иска да допусне, че може да го направи. Ако осъзнава, че е предал някого, като например не е спазил някакво обещание, той се извинява по всякакви начини и дори понякога може да използва лъжа, за да се измъкне. Ще твърди, например, че е помислил, когато в действителност е забравил това, което е трябвало да направи.

Спомни си, че всяка една от нашите травми е тук, за да ни напомня, че ако другите ни карат да страдаме, то е, защото и ние го причиняваме на другите или на себе си. Това не може да бъде разбрано, нито прието от егото. Ако разпознаваш себе си в маската на контролиращия и чувстваш известна съпротива, докато четеш тези редове, то е, защото егото ти се инати, а не четеш със сърцето си.

Сред петте травми контролиращият е този, който има най-много очаквания спрямо другите, защото обича да предвижда всичко и по този начин всичко да контролира. Споменах в една от предишните глави, че зависимият също има множество очаквания по отношение на другите, но това са очаквания, които имат връзка с неговата потребност да му се помага и да бъде подкрепян поради травмата му от изоставяне. По този начин той се чувства важен. Очакванията на контролиращия спрямо другите имат за цел да проверят дали те правят добре това, което трябва да правят, или дали той може да им има доверие. Освен това той е по-умел, когато става въпрос да отгатне очакванията на другите. Често му се случва да каже или да отговори нещо в зависимост от очакванията на другите, без обаче да има намерението наистина да направи това, което е казал.

Контролиращият е силна личност. Той утвърждава това, в което вярва, със сила и очаква другите да подкрепят и да се присъединят към неговите убеждения. Бързо си съставя мнение за другия човек или за някаква ситуация и е убеден, че има право. Утвърждава своята гледна точка категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбрали?", за да е сигурен, че е добре разбран, убеден е, че когато другият човек го разбира, то той е съгласен с него, което, за жалост, не винаги е така. Правила съм проверка с много контролиращи хора дали си дават сметка до каква степен се опитват да ме убедят, когато изразяват пред мен мнението си, и те не го забелязваха. Всички маски имат една обща точка: в момента, когато човекът носи маска, той не го осъзнава. За сметка на това обаче, хората наоколо много по-лесно забелязват маската, която този човек носи.

Контролиращият човек прави всичко възможно да не попада в ситуации на сблъсък, в които няма да има контрол. Когато се окаже заедно с хора, които смята за бързи и силни, ще се оттегли от страх, че няма да може да се изправи срещу тях.

Контролиращият е бърз в действията си. Той разбира или иска да разбере бързо и му е трудно, когато някой отделя много време, за да обясни или да разкаже нещо. Често прекъсва и отговаря още преди събеседникът му да е свършил. Ако обаче някой друг посмее да се отнесе по същия начин с него, той ще каже твърдо: „Остави ме да довърша, не съм свършил да говоря!"

Той има много таланти и бързо се изявява. Така че проявява твърде малко търпение към по-бавните хора. Трябва да полага усилия, за да се държи спокойно с тях. Често това е случай, в който се опитва да контролира другите. Например да се движи с кола след друг шофьор, който кара бавно, го прави нетърпелив и често го вбесява. Що се отнася до контролиращия родител, той ще изисква от децата си да са бързи и да научават всичко много бързо. Същото е и когато се отнася до него. Когато не става достатъчно бързо за вкуса му и особено когато е притеснен от нещо непредвидено, той преживява гняв. Много обича да завършва първи, особено на състезание. Да завърши сред първите, за него е още по-важно от това да прави добре това, което прави. Понякога може да стигне дотам, че да създаде нови правила на играта, за да бъде всичко в негова полза.

Когато нещата не вървят според очакванията му, той лесно става агресивен, макар и да не смята себе си за агресивен човек. Представя си по-скоро, че е човек, който утвърждава себе си, силен и който не позволява на другите да му се качат на главата. Сред петте характера контролиращият е този, който познава най-много висоти и спадове в настроението си. В даден момент може да е изпълнен с любов и внимание, а в следващия - да изпадне в гняв поради нещо съвсем дребно. Хората около него не знаят как да му угодят. Другите често преживяват подобен род поведение като предателство.

Следователно контролиращият трябва да работи над търпението и толерантността си, особено когато възникнат ситуации, които му пречат да работи или да прави каквото и да било по своя начин и според своите очаквания. Например ще направи всичко, за да оздравее колкото се може по-бързо, ако е болен, за да може да продължи да си гледа заниманията. Когато близките му или тези, които имат някакви ангажименти към него, са болни, той не проява по-голямо търпение.

Контролиращият е склонен да „мисли в бъдеще време", сиреч да се опитва да предвижда всичко в бъдещето. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето. Най-големите неудобства от подобно поведение са в това, че той иска всичко да стане както го е предвидил и е изпълнен с очаквания относно бъдещето. Това поведение му пречи да изживява в пълнота настоящия си момент. Например докато работи, ще бъде зает да планира бъдещата си отпуска, а през отпуската ще организира връщането си на работа или ще се тревожи за това какво става вкъщи по време на отсъствието му. Често бърза много повече да види какво ще се случи и дали всичко ще стане както го е предвидил, отколкото да се възползва от настоящия си миг.

Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със закъснение. Този трудност се преживява най-вече с хората от противоположния пол, от които се дразни по-бързо, отколкото от другите. Тъй като е взискателен, често му се случва да не отдели - на себе си, както и на другите - достатъчно време, за да бъде извършена някаква работа.

Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене. Когато повери някаква работа някому, то това ще са лесни неща или функции, за които няма да съжалява, че не са добре изпълнени. Ето защо контролиращият трябва да е бърз: той прави почти всичко сам; в противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат.

Сякаш контролиращият има уши и очи по цялата глава, за да проверява какво правят другите и да е сигурен, че те правят това, което се предполага, че трябва. По-взискателен е към другите, отколкото към себе си. Но се доверява по-лесно на хората от същия пол като своя, а проверява и контролира повече тези от противоположния пол. Припомням ти, че травмата от предателство се събужда при контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си.

Тъй като се смята за твърде работлив и отговорен, контролиращият трудно приема мързела. Според него човек може да мързелува, само след като преди това е изпълнил всички задачи, за които е отговорен. Да види друг човек, че нищо не прави, особено от противоположния пол, го дразни невъобразимо. Отнася се с него като с мързеливец и трудно му се доверява. Освен това прави всичко необходимо, така че всички да узнаят какво е направил, как го е направил и колко е свършил; така другите ще видят до каква степен той е отговорен и че на него може да му се има доверие. Контролиращият мрази да му нямат доверие. Той се смята за толкова отговорен и талантлив, че другите трябва винаги да разчитат на него. Само че не вижда колко му е трудно на него самия да се довери на другите.

Контролиращият изпитва вътрешна съпротива да се довери на когото и да било, защото се страхува, че един ден това, че се е доверил на някого, ще се обърне против него. Той трябва действително да има доверие на някого, за да стане този човек негов довереник. За сметка на това той пръв ще повтори на другите това, което му е доверено, но от само себе си се разбира, че има много добро основание да го направи.

Обича да има последната дума в това, което другите казват или правят. Например, ако майка се кара на детето си и му прави забележка, контролиращият баща, минавайки покрай тях, добавя: „Разбра ли това, което мама ти каза?" Тази ситуация дори не го засяга, но той все пак се намесва. Ако това се случи на момиченце, има голяма вероятност то да го преживее като предателство, особено ако е момиченцето на татко, а той не поеме защитата му, когато майката го наказва. Обикновено контролиращият обича да има последната дума, ето защо лесно намира какво да добави на всичко... или почти на всичко.

Той много се меси в работите на другите. Тъй като бързо вижда какво става около него и се смята за по-силен от останалите, лесно поема цялата отговорност за всичко. Смята, че трябва да помогне на другите да организират живота си. Не проумява, че постъпва по този начин, за да има контрол. Занимавайки се с другите, той може да контролира това, което те ще направят, как и кога ще го направят. Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той има чувството, че те са по-слаби от него. Това е прикрит начин да покаже собствената си сила. Докато даден човек не повярва наистина в силата си, той ще прави всичко възможно да я показва на другите. Да се занимава с по-слабите е често използвано от него средство с тази цел.

Освен това, контролиращият е много чувствителен, но тази чувствителност не проличава много, тъй като той е прекалено зает да показва силата си. Видяхме в предишните глави, че зависимият се грижи за другите, за да си осигури тяхната подкрепа и поддръжка, и че мазохистът постъпва по същия начин, за да бъде добър човек и да не причини срам на никого. От своя страна, контролиращият се занимава с работите на другите, за да не страда от предателство или за да е сигурен, че останалите ще отговорят на неговите очаквания. Ако виждаш, че си от типа човек, който смята, че е отговорен да подрежда живота на тези, които обича, ти препоръчвам добре да разгледаш мотивацията си.

Егото на контролиращия лесно взема надмощие, когато някой го порицава за това, което прави, защото не обича да бъде надзираван, особено от друг контролиращ. Изпитва силни затруднения с авторитарните личности, защото смята, че те искат да го контролират. Той намира основание за това и винаги изтъква някаква добра причина, за да направи нещата по свой начин. Доста трудно допуска страховете си и не иска да говори за слабостите си. Впрочем още много млад контролиращият започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам". Иска да прави нещата по свой начин, но обича другите да го признават, да го поздравяват и най-вече да забелязват това, което прави.

Не иска да показва своята уязвимост от страх, че някой може да се възползва от нея и да го контролира. Обича да се показва храбър, смел и силен колкото е възможно по-често.

Обикновено обаче прави нещата на своя глава. Казва на другите това, което искат да чуят, но не държи сметка за това и накрая постъпва по своя си начин. Ето един пример за такова поведение. Веднъж двамата със съпруга ми бяхме наели един човек от типа контролиращ за ремонт вкъщи. Обяснявайки на този господин това, което исках да направи, и откъде исках да започне, видях, че не беше съгласен и че не му харесваше аз да му казвам какво трябва да прави, тъй като той беше специалистът по ремонтите. Така че той се опита да ме убеди относно начина, по който той виждаше нещата, без да държи сметка за нашите приоритети. Казах му, че разбирам неговата гледна точка, но че за да отговори на нашите потребности, ние със съпруга ми предпочитаме друго.,, Много добре!", отговори ми той. Въпреки това два дни по-късно открих, че беше постъпил на своя глава така, както той искаше. Когато му казах колко съм недоволна, тъй като това не беше същото, което бях поискала, неговите оправдания вече бяха готови. Направи така, че последната дума да е негова, защото вече беше много късно да се започва отново.

По-горе споменах, че контролиращият не обича авторитарните хора, но той дори не си дава сметка в колко много случаи дава заповеди и бързо решава вместо другите. Изпитвам голямо удоволствие да наблюдавам контролиращ, който заема ръководен или надзорен пост в обществено място като ресторант, болница, магазин и т.н. Той иска да знае всичко, което се случва; дава си мнението, без някой да му го е поискал; изглежда така, сякаш не може да се възпре и да не добави собствения си коментар към това, което другите правят или казват.

Веднъж наблюдавах в един ресторант един контролиращ сервитьор, който се караше на друг сервитьор, който притежаваше всички характеристики на бягащия. Контролиращият непрекъснато казваше на бягащия кого трябва да обслужи и какво трябва да направи. Бягащият вдигаше очи към небето в знак на отчаяние. Тъкмо бях споделила моите наблюдения със съпруга ми, като му казах, че тези двамата май ще стигнат накрая до хубава разправия, когато младият бягащ, който ни сервираше, се насочи към нашата маса и започна да ни разказва до каква степен това положение е трудно за него и че възнамерява скоро да напусне работата си.

Познавайки травмите, не бях изненадана да чуя тези думи, защото бягащият, който се чувства отхвърлен, предпочита да избяга, вместо да се изправи очи в очи с положението. Най-интересното в тази история е, че контролиращият сервитьор дори не беше собственик или началник. Той беше сервитьор също като бягащия и се беше заел да направи от него също толкова добър сервитьор като себе си. Контролиращият очевидно изглеждаше над това положение и добре контролираше клиентелата. Изглеждаше много горд от себе си и нямаше вид, че си дава сметка за контролиращото си поведение. По-скоро беше зает да показва на шефа си, че е добър работник и че той може да му има доверие във всяка една ситуация. Според него другият сервитьор трябваше да му бъде признателен за помощта, която му оказваше. Това, което ние наричаме контрол, контролиращият определя като помощ.

Тъй като със съпруга ми често се храним в ресторанти по време на нашите пътувания, смятам, че е много полезно да познавам различните типове травми, защото това ми помага да определя начина, по който да се отнасям със сервитьорите. Например зная, че ако направя неучтива забележка на контролиращ сервитьор или ако му посоча грешка, която е допуснал, той веднага започва да се оправдава и дори може да излъже, за да спаси репутацията си и да не изгуби имиджа си. Ако моят подход към него е контролиращ, не получавам това, което искам. Той трябва да чувства, че всичко идва от него, а не че му е наложено от някого другиго. Преживяла съм няколко опитности, когато сервитьорът нарочно ме караше да чакам, само за да ми покаже, че последната дума ще е негова.

Когато някой се опита да убеди контролиращия в някаква нова идея, той лесно става скептичен. Най-трудното нещо за него е да бъде хванат с изненада, да не е имал време да се подготви. Като не е готов, той рискува да изгуби контрола и следователно да бъде контролиран.

Тъй като ефектът от изненадата е емоция, която му е трудно да преживее, първата му реакция е да се оттегли и да остане в състояние на тревога. Той трябва да се подготви за всякаква евентуалност и обича предварително да помисли за всички възможности, за да бъде готов. Не разбира колко пъти самият той може да променя идеите си и да поставя близките си в положения на изненада, дължащи се на промяна в последния момент. Когато той решава, тогава си дава правото да променя лесно идеите си.

Една жена с травма от предателство ми разказваше, че когато била малка, винаги се опитвала да отгатне реакциите на баща си - реакции, които преживявала много трудно. Когато очаквала баща й да я удари, защото е направила нещо лошо, той не я пипвал. Когато предполагала, че ще получи похвала за добрите си бележки в училище, той я удрял, без тя да можела да разбере откъде идвал гневът му. Този пример добре илюстрира факта, че нейната травма от предателство привличала към нея този вид поведение, както и травмата от предателство на баща й, която го карала да се държи по този начин. Сякаш бащата изпитвал странно удоволствие да я изненадва, да не отговаря на нейните очаквания, които като че ли познавал предварително. Това се обяснява със сливането между баща и дъщеря или между майка и син, които преживяват този вид травма. Всяко непредвидимо поведение от страна на родителя обикновено поражда чувство на предателство у детето от контролиращ тип.

Контролиращият много бързо започва да третира другите като лицемерни, поради голямото си недоверие. Обаче със своето манипулативно поведение много често той самият може да бъде преценен като лицемерен. Например, когато нещата не вървят, както му се иска на него, това го разгневява и той може да говори зад гърба на съответния човек с всеки, който би искал да го изслуша. В този момент не разбира, че той самият е лицемерен.

Контролиращият изпитва ужас да го лъжат. Той ще каже: „Предпочитам да ме ударят, отколкото да ме излъжат". Самият той често лъже, но за него това не са лъжи. Лесно намира добри основания, за да деформира истината. Лъжите му, които обикновено са по-изкусни, са необходими, мисли той, за да постигне своите цели или за да се обоснове. Например, както споменах по-горе, той лесно отгатва очакванията на другите и често им казва това, което те искат да чуят. За жалост, не може винаги да удържа на думата си, защото се ангажира, без да е проверил дали може да спази ангажиментите си. Така че намира всякакви извинения, дори това да каже, че изобщо не си спомня да се е ангажирал. Останалите приемат това като лъжа и го преживяват като предателство. От своя страна, контролиращият изобщо не вижда това като лъжа. Той може да определи този вид поведение като израз на своите граници например. И по парадоксален начин много трудно преживява факта, че някой може да не му повярва. Ако не му се довери, той се смята за предаден. Именно за да избегне това мъчително чувство на предателство, той прави всичко възможно, за да му имат доверие.

В моите ателиета много жени са се оплаквали от своите съпрузи, които ги манипулират и контролират, като често лъжат. След като проверявах, се оказваше, че повечето от тези мъже бяха контролиращи. Не казвам, че всички контролиращи хора лъжат, но това изглежда още по-вероятно при тях. Ако се разпознаваш в тази травма, силно ти препоръчвам да си много внимателен, защото най-често лъжецът не смята, че лъжите му са истински или дори не си дава сметка, че лъже. Даже би могъл да попиташ тези, които добре те познават, дали имат впечатление или дали са забелязвали, че ти се случва да лъжеш.

Контролиращият не може също така да търпи хората, които мамят. Когато обаче самият той мами, когато играе на карти например, твърди, че го прави, за да разсмее другите или за да провери дали ще забележат. Ако мами в данъчната си декларация, ще каже, че всички го правят.

Освен това контролиращият не обича да бъде поставен в ситуация, в която да трябва да докладва за действията на някого другиго, за някой колега в работата, например. Той знае, че ако някой постъпи така с него, ще го преживее като предателство. Така че той не иска да причинява същото на другите. Преди няколко години в представителството на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО една нова служителка, която трябваше да дава информация на клиентите по телефона, им даваше неточни информации. Това продължаваше вече няколко седмици, когато го научих от друга служителка. Така че попитах този, който работеше до нея, дали е забелязал какво става, за да проверя случая. Той ми призна, че е знаел още от началото, но че докладването на глупаците не е част от задълженията му. Можеш да си представиш как контролиращата част в мен, която винаги е държала на репутацията на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО, беше бясна.

Всъщност за контролиращия репутацията е много важна. Когато някой направи или каже каквото и да било, което би могло да засегне добрата репутация, която той се опитва да поддържа, той се чувства обиден и гневен, защото го преживява като тежко предателство. Ще стигне дотам да излъже, за да запази добрата си репутация. Да има репутацията на човек, на когото може да се има доверие, отговорен и който си гледа добре работата, е това, което е най-важно за него. Когато говори за себе си, не се разкрива напълно. Говори само за това, което му дава добрата репутация.

Дори му е трудно да стане поръчител на някого за паричен заем, защото се страхува за репутацията си, ако другият не плаща задълженията си. Ако след зрели размишления реши да поръчителства за друг човек, а този човек не спазва ангажимента си да плаща, контролиращият преживява това като важно и трудно за преживяване предателство. Той е също така от хората, които не обичат да имат дългове, и когато вземе пари назаем, ги връща възможно най-бързо, за да запази добрата си репутация.

Забелязала съм също така, че контролиращите родители постъпват повече така, че да запазят добрата си репутация, отколкото с оглед на щастието на децата си. Те ще се опитват да ги убедят, че е за тяхно добро, но децата не са глупави. Те знаят кога родителите им мислят по-скоро за себе си. Контролиращият родител иска да решава вместо децата си, докато този, който мисли наистина за щастието на децата си, ще отдели време да разговаря с тях за това, което би ги направило щастливи.

Контролиращите хора не обичат да се оказват в ситуация, в която да не могат да отговорят на някакъв въпрос. Точно по тази причина, като цяло, те се интересуват от познанията и обичат да научават различни неща по различни теми. Когато им се зададе въпрос, те се опитват да отговорят с риск да кажат каквото и да е, защото им е много трудно и дори невъзможно да признаят: „Не зная". Другият, забелязвайки веднага, че те не знаят отговора, може да остане с впечатлението, че го лъжат. Когато някой каже: „Не знаех...", контролиращият се чувства почти длъжен да отговори: „Аз го знаех. Не зная къде го бях научил, но го знаех" или „Научих това от еди-къде-си". За жалост, това не винаги е вярно. „Знаех го" е израз, често използван от контролиращия.

Чувства се оскърбен, когато някой се занимава с неговите неща, без да му е разрешил. Ако някой прочете пощата му, например, може да изпадне в страхотен гняв. Ако някой друг се намеси или отговори вместо него, когато той присъства, пак ще се почувства обиден, защото ще смята, че другият няма доверие в неговите способности. Не си дава сметка, че често му се случва да се намесва и да говори вместо другите. Например контролиращ мъж, женен за зависима жена (травма от изоставяне) обикновено постоянно ще й казва как и защо да прави това или онова. За жалост такава жена търпи мълчаливо.

Трябва да добавя, че в една двойка, в която единият от партньорите е контролиращ, а другият - зависим, първият най-често е зависим от слабостта или зависимостта на другия. Той мисли, че е силен, понеже контролира другия, но всъщност той изпитва просто друга форма на зависимост. Когато двама контролиращи живеят заедно, това е по-скоро връзка на власт.

Всички посочени примери са преживени като предателство от страна на контролиращия. Ако това те е изненадало, то е, защото твоето определение на думата „предателство" е твърде ограничено. Що се отнася до мен, аз съм работила в продължение на много години над разбирането на това явление. Много добре виждах в тялото си, че имам травмата от предателство, но не успявах да направя връзка между това, което се случваше в живота ми, и тази травма. Най-трудно ми беше да направя връзката с моя баща, с когото преживявах много силен Едипов комплекс. До такава степен го обожавах, че не виждах как е възможно да се чувствам предадена от него и най-вече да допусна, че бих могла да му се сърдя.

След много години успях да се съглася, че той не отговаря на моите очаквания за отговорен мъж. Произхождам от семейство, в което обикновено жените вземат решенията, а мъжете ги следват. Открих това поведение при моите родители, както и при чичовците и лелите ми. Направих си извода, че жените поемаха всички отговорности, защото бяха по-силни и по-способни. В такъв случай мъжете бяха слаби в моите очи, защото не контролираха нищо. В действителност виждането ми беше погрешно, защото от това, че даден човек не взема решения, не следва, че е безотговорен. Така че трябваше да дам ново определение на думите „отговорност" и „ангажимент".

Когато отделих време да премисля отново това, което се беше случило в детството ми, осъзнах, че майка ми беше тази, която вземаше повечето решения, но баща ми винаги спазваше ангажиментите си към нея и поемаше своите отговорности. Когато някое от решенията, които майка ми беше взела, се окажеше не най-доброто, моят баща поемаше последиците наравно с нея. Така че беше отговорен човек.

За да успея да разбера понятието за отговорност, привлякох към себе си първия си съпруг и двама синове, които смятах за безотговорни и които се опитвах да контролирам доста дълго време, преди да осъзная, че мнението ми беше това, което обикновено имат всички хора. Това обяснява защо се пазех от противоположния пол, впрочем както всеки контролиращ. За да си помогна да излекувам травмата си от предателство, привлякох към себе си втори съпруг, който също преживяваше травма от предателство. Благодарение на него мога да проверявам всеки ден моя напредък и следователно намаляването на тази травма. Мога да видя голямата разлика между поведението ми към него и поведението, което имах към бившия си съпруг.

Контролиращият изпитва също така страх от ангажирането и това се дължи на още по-голям страх: страхът от неспазване на ангажимента. Той смята, че да не удържиш на думата си и да не спазиш ангажимента си, са синоними на предателство. Така че се смята задължен да държи на думата си и ако поеме много ангажименти, ще се чувства като затворник. Вместо да се отказва от ангажиментите си, той предпочита да не се ангажира. Познавам един човек, който винаги иска другите да се ангажират да му телефонират. Освен това иска да знае деня и часа, когато ще се обадят. Ако някой забрави да му се обади, той ще се свърже с човека, който не е спазил ангажимента си, за да му каже какво мисли. Той не осъзнава, че изисква прекалено много от другите и че самият той трудно се ангажира и никога не се впуска по този начин. Като го наблюдавам, осъзнавам голямото количество енергия, необходима, за да се контролира всичко по този начин. Това поведение може само да му помогне да продължи да подхранва своята травма от предателство.

Много хора, които страдат от предателство, са страдали поради факта, че родителят от противоположния пол не е спазил ангажимента си според очакванията, които детето е имало по отношение на един идеален родител.

Между другото мисля за един мъж, който днес е на повече от шестдесет години и който като млад живееше с майка си. Тя излизаше с всички мъже, които не се колебаеха да харчат много за нея. Когато той беше на 15 години, майка му замина с един от тях, защото този мъж беше готов да похарчи цяло състояние за нея. Тя остави сина си в пансион, което го накара да започне да страда от изоставяне и най-вече от предателство. Когато на свой ред и той стана възрастен човек, неговият начин да привлича жени беше да харчи много за тях и да не се ангажира истински в нито една връзка. Смяташе, че по този начин си отмъщава на майка си, но в действителност той трябва да лекува същата травма, както мъжете, които осъждаше, че съблазняват майка му с парите си.

Много често се случва също така да чуя участнички в моите ателиета да разказват, че когато забременеели от мъж, който не искал да се ангажира, той настоявал много да направят аборт. Този вид инцидент при тези, които страдат от травмата от предателство, прибавя нов слой към тяхната травма. За тях е много трудно да приемат идеята, че другият отказва да поеме отговорността за детето, което иска да се роди.

По-горе споменах, че контролиращият не се доверява лесно. Обаче ще се доверява по-лесно, ако няма сексуален интерес. Той е голям съблазнител, но докато травмата е още тежка, той предпочита хората от противоположния пол да са му приятели, а не любовници. Често използва съблазняването, за да манипулира другите, и обикновено успява много добре. Той е специалист в изнамирането на всякакви средства за прелъстяване. Контролиращият ще бъде, например, любимият зет за тъща си, защото ще я съблазни с красивите си думи. Обаче в присъствието на друг прелъстител много внимава. Веднага разбира, когато някой друг се опита да го съблазни, и не се поддава. Когато говоря за съблазняване, това не означава непременно съблазняване на сексуално равнище; той може да го използва във всички области на живота.

Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма на разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото ги е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които партньорът не е свободен да се обвърже. За тях това е добър начин да не виждат, че всъщност те самите са тези, които не искат да се обвързват.

Когато двама контролиращи живеят заедно и връзката им не върви, те непрестанно отлагат момента, в който трябва да си признаят, че за тях ще е по-добре да се разделят. Когато станат двойка, те са или единият или другият. Или се чувстват като слети, сякаш всеки от тях е част от другия, или се чувстват разделени, особено когато партньорът не ги признава според техния вкус. За контролиращия да бъде разделен означава да се чувства разкъсан или отделен от другия. Впрочем думата „разделен" често е използвана в техния език. Той например ще каже: „Чувствам се отделен от тялото си". Веднъж една жена ми разказа, че веднага щом се стигне до някакво неразбирателство със съпруга й, тя се чувства като разрязана на две, отчаяна и се страхува от раздяла. В подобна ситуация напълно губи доверие в себе си. Тази дама страда освен това и от травма от изоставяне, което удвоява страха й от раздяла.

Според моите наблюдения травмата от изоставяне се развива преди травмата от предателство при по-голямата част от контролиращите. Тези, които още много млади решават да не виждат своята зависима част (своята травма от изоставяне), развиват необходимата сила да скрият травмата си от изоставяне. Именно в този момент започват да развиват маската си на контролиращ. Ако внимателно наблюдаваме такъв човек, можем да видим маската на зависим в очите му (тъжни очи или сведени очи) или в увисналите краища на устата му или в една или няколко части от тялото му, които са увиснали или им липсва тонус.

Лесно можем да си представим малкото дете, което, чувствайки се изоставено или като не получава достатъчно внимание, решава с всички средства да съблазни родителя си от противоположния пол, за да привлече вниманието му и най-вече да се почувства подкрепяно от него. Детето убеждава себе си, че е толкова мило и прекрасно, че родителят му трябва да се занимава с него по специален начин. Колкото повече се опитва да контролира своя родител с това поведение, толкова повече очаквания има. Когато това не стане, когато очакванията му не са задоволени, именно в този момент то преживява предателство. Следователно става все по-контролиращо, слага си черупка от сила, вярвайки, че по този начин няма да страда от възможно предателство или изоставяне. Точно контролиращата част е тази, която насърчава зависимия да иска да стане независим.

При някои хора травмата от изоставяне преобладава над тази от предателство, докато при други става обратното: преобладава маската на контролиращия. Мъжът, който развива красиви мускули благодарение на заниманията с фитнес, споменат в главата за травмата от изоставяне, но чието тяло отново се отпуска, когато престане да прави своите упражнения, е добър пример за човек, преживяващ едновременно травмата от предателство и от изоставяне.

Ако се разпознаваш в описанието на маската на контролиращия, но не и в това на маската на зависимия, препоръчвам ти все пак да не пренебрегваш тази възможност. Имай едно наум все пак, че може да има в теб и нещо от травмата на изоставянето. Най-доминантната травма в тялото е тази, която най-често използваме в ежедневието.

И така, според моите наблюдения от много години установих, че даден човек може да страда от изоставяне, без непременно да страда от предателство, но че този, който страда от предателство, страда също така и от изоставяне. Освен това съм наблюдавала, че много хора, чието тяло показваше предимно травмата от изоставяне, придобита в ранна възраст, с възрастта бяха започнали да развиват характеристиките на травмата от предателство. Но е възможно да се случи и обратното. Тялото се променя непрестанно; то ни показва по всяко време какво става вътре в нас.

Ако си забелязал, съществуват много общи точки между хората, които се страхуват да не бъдат изоставени и тези, които изпитват страх да не бъдат предадени. Като допълнение към аспектите, споменати по-горе, и двата типа обичат да привличат вниманието. Зависимият го прави, за да получи внимание и за да се грижат за него, докато контролиращият постъпва така, за да има контрола над дадена ситуация, за да покаже силата на характера си и за да впечатли. Често виждаме типа на зависимия сред актьорите и певците, а откриваме типа на контролиращия сред актьорите, комиците, тези, които обичат да разсмиват другите. И двата типа характери обичат да се правят на звезди, но поради различни причини. Контролиращият често има репутацията на човек, който заема много място. Обикновено на него не му харесва партньорът/партньорката му да заема повече място от него.

Една участничка ми разказваше, че докато двамата със съпруга й били съдружници в делата си, всичко между тях вървяло добре. От момента, в който тя решила да действа самостоятелно и започнала да се справя по-добре от него, макар че работела в различна област, връзката се разпаднала. Превърнала се във връзка на съперничество. Мъжът се чувствал предаден, а жената се обвинявала, че го е изоставила.

Друга характеристика на контролиращия е подчертаната трудност, която изпитва, да направи избор, когато смята, че този избор рискува да го накара да изгуби нещо, защото няма да може да контролира ситуацията. Това обяснява защо контролиращият понякога се затруднява да се реши или го обвиняват, че твърде много размишлява. Когато е сигурен в себе си, особено когато контролира ситуацията, той решава без всякакъв проблем.

Тази трудност да се раздели с нещо или с някого се проявява най-вече в работата. Ако управлява собственото си предприятие, може да стигне дотам, че да се постави в трудно положение, например сериозни дългове, преди да си признае, че не може да продължи. Като служител контролиращият често заема ръководни постове. За него винаги е трудно да напусне компанията, в която работи. Може да успее, но няма да е без трудности. Обратното също е вярно. Когато доверен човек, работещ за него, иска да го напусне, той трудно преживява това положение, често придружено с гняв и агресивност.

Тъй като обикновено има душа на началник, контролиращият обича да ръководи другите. Страхува се да спре да контролира, защото смята, че ако го направи, повече няма да е началник. А всъщност е тъкмо обратното. Когато контролиращият престане да контролира и започне само да ръководи, става по-добър началник. Съществува разлика между контролиране и ръководене. Контролирането е водене, администриране или управление под властта на страха. Ръководенето означава същото, но без страх; това е да задаваме начина на ръководството, без изрично да желаем всичко да става както на нас ни харесва. Човек може да бъде шеф и да продължава да научава различни неща от подчинените си.

Душата му на началник често го кара да става шеф на предприятие, но очакванията му и контролът, който иска да упражнява, го карат да преживява много стрес. Колкото отпускането е трудно за контролиращия, толкова повече за него е спешно и необходимо да го приложи на практика.

Друг голям страх на контролиращия е ОТКАЗЪТ. За него да му бъде отказано, означава да бъде предаден. Но той не осъзнава колко много пъти е отказвал на другите, като ги е отстранявал от живота си. Например не би искал да даде втора възможност на някого, в когото е изгубил доверие. Много често дори няма да иска да говори с него. Когато е ядосан и особено когато нещата не вървят според неговите очаквания, той лесно може да обърне гръб на някого посред разговор или да му затвори телефона под носа, ако става дума за телефонен разговор. Вече споменах, че трудно приема подлостта, лъжата и лицемерието. Отрича всеки човек, който се държи по този начин. Това отричане се проявява често като следствие от раздяла. Колко пъти съм чувала контролиращи да ми казват: „Повече не искам и да знам за...". Те не осъзнават, че с подобно поведение отблъскват другите.

Тъй като контролиращият е съблазнител, често сексуалният му живот ще бъде удовлетворителен, само ако е съблазнил партньора си. Това обяснява защо контролиращият толкова обича да се влюбва, сиреч частта страст от една връзка. Когато, от своя страна, страстта започне да угасва, той намира начин, така че идеята за скъсването да дойде от страна на другия. По този начин няма да се обвинява в предателство.

Контролиращата жена често има усещането, че мъжът я притежава; така че се пази и внимава. Обича да прави любов, особено когато инициативата идва от нея, когато тя е решила да се остави да бъде съблазнена или когато тя самата изпитва желание да ухажва партньора си. Контролиращият мъж също обича всичко да идва от него. Когато контролиращ (мъж или жена) желае да прави любов, а другият откаже, той се чувства предаден. Не може да разбере как така другият, който при това го обича, не иска да се слее с него, като правят любов. Сексуалните проблеми идват най-вече от това, че съществува прекалено голямо сливане с родителя от противоположния пол и Едиповият комплекс не е преодолян. Родителят от противоположния пол е бил до такава степен идеализиран, че никой партньор не успява да отговори на очакванията на този човек. Въпреки сексуалните проблеми, съм забелязала, че тези, които страдат от предателство, имат най-силно желание да имат любовник. Те не осъзнават до каква степен подхранват травмата си от предателство, проявявайки това желание, независимо дали с мисъл или с действие.

Следователно често има едно блокиране на сексуално равнище, защото - спомни си -, че в началото на тази глава споменах, че типът контролиращ развива хубава сексуална сила, но със страховете, които подхранва в продължение на години, той може да блокира не малка част от тази енергия. Можем да видим, че енергията е блокирана физически, когато областта на таза е подута. Контролиращият може да стигне дотам, че да се откаже напълно от сексуалния си живот, намирайки добро основание, за да обоснове решението си.

Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от предателство засяга нашия начин на общуване. Страховете на контролиращия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не може да убеди другия, да не допусне да го излъжат или да го вземат за лъжец, страх от гнева на другия или от собствения си страх, страх да се довери, да покаже своята уязвимост или да го вземат за уязвим, да не бъде манипулиран или да не бъде прелъстен, страх да не бъде задължен да се обвърже. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, а че травмата ти от предателство надделява.

Що се отнася до храненето, контролиращият е склонен да яде бързо, тъй като няма време за губене. Когато е силно погълнат от важна задача, той лесно може да забрави да се храни. Дори казва, че яденето не е важно за него. Но пък когато реши да се храни, ще яде много и ще се наслаждава на храната. Може дори да изгуби контрол и да изяде много повече от това, от което тялото му се нуждае. Сред петте типа характери той е този, който слага подправки и сол на храната си по свой вкус. Мнозина контролиращи добавят сол още преди да са вкусили храната. Трябва да са сигурни, че последната дума относно храната ще бъде тяхна, също както правят по време на разговор - последната дума трябва да е тяхна.

На равнището на болестите, които се наблюдават най-често при контролиращия, ето някои от тях:

• АГОРАФОБИЯТА се дължи на неговата сливаща се част, също както при зависимия. Обаче агорафобията, преживявана от контролиращия, е по-силно белязана от страха от лудостта, докато заболяването на носещия маска на зависим клони повече към страх от смъртта. Държа да подчертая, че агорафобията често е диагностицирана от лекарите като спазмофилия (за определението на агорафобията виж с. 71).

• Контролиращият привлича към себе си скованост - като всички проблеми, свързани със СТАВИТЕ на тялото, и особено колената.

• Той е най-склонен сред петте типа към загубата на контрол над някои части от тялото като КРЪВОИЗЛИВИ, СЕКСУАЛНА ИМПОТЕНТНОСТ, ДИАРИЯ и т.н.

• Ако се почувства в положение на цялостно безсилие, може да бъде засегнат от ПАРАЛИЗА.

• Често има проблеми на равнището на ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, особено що се отнася до ЧЕРНИЯ ДРОБ и СТОМАХА.

• Той е също така по-предразположен от останалите към болестите, чиито наименования завършват на -ит. Предлагам ти да направиш справка по този въпрос в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се", където в подробности е обяснено, че тези болести са преживявани от хора, които, поради многобройните си очаквания, са склонни към нетърпение, гняв и фрустрация.

• Често се случва контролиращият да страда от ХЕРПЕС на устата - неразположение, което се проявява, когато обвинява (съзнателно или не) противоположния пол, че е отвратителен. Това също е и средство за контрол - за да не му се налага да целуне другия.

Болестите и неразположенията, изброени по-горе, могат да се проявят и при хора с други травми, но сякаш са много по-често срещани при тези, страдащи от предателство.

Важно е да осъзнаеш, че твоят родител от противоположния пол, с когото преживяваш тази травма, е преживял и може би още преживява тази травма със своя собствен родител от противоположния пол. Нищо не ти пречи да провериш дали е така. Да накараме родителите си да говорят за това, което са преживели с техните родители, когато са били деца, често се оказва една от най-обогатяващите опитности.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от предателство, толкова повече това означава, че ти предаваш другите или сам се предаваш, като си нямаш доверие или като не спазваш обещанията, които си дал на себе си. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че предаваме себе си или че предаваме някого другиго, е срамът. Всъщност ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смятаме за срамно поведение, за което упрекваме другите. И най-вече ние не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.

Припомням ти, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на контролиращ, вярвайки, че по този начин ще избегне преживяването на предателство. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.

Поведенията, свойствени за контролиращия, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от предателство. Всяка една от травмите, описани в тази книга, има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв какъвто си, или когато реагираш. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от предателство. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с предателство. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от предателство; в такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Но е възможно да се идентифицираш в някои поведения, а не във всичко, което описах. Почти е невъзможно човек да се разпознае във всички изброени начини на поведение. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около теб, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО

Пробуждане на травмата: Между две и четири годишна възраст с родителя от противоположния пол. Нарушено доверие или очаквания без отговор в любовната/сексуалната връзка. Манипулиране.

Маска: Контролиращ.

Тяло: Показва сила и власт. При мъжа - рамене, по-широки от ханша. При жената - ханш, по-широк от раменете. Изпъкнала гръд. Изпъкнал корем.

Очи: Напрегнат, прелъстителен поглед. Очи, които бързо виждат всичко.

Речник: „разделен", „разбра ли въпроса?", „способен съм", „остави ме да го направя сам", „знаех го", „довери ми се", „нямам му доверие".

Характер: Смята се за много отговорен и силен. Стреми се да бъде специален и важен. Не спазва ангажиментите и обещанията си или се мъчи да ги спазва. Лесно лъже. Манипулатор. Прелъстител. Има много очаквания. С променливо настроение, убеден, че е прав и се опитва да убеди другия. Нетърпелив. Нетърпящ. Разбира и действа бързо. Прави всичко, за да бъде забелязан. Артист. Лесно се доверява. Не показва уязвимостта си. Скептичен. Страх от неангажиране.

Най-голям страх: Разпадане; раздяла; отказ.

Хранене: Добър апетит. Яде бързо. Добавя сол и подправки. Може да се контролира, когато е зает, но после губи контрола.

Възможни болести: Болести на контрола и на загубата на контрол, агорафобия, спазмофилия, храносмилателна система, болести, завършващи на -ит, херпес на устата.