Глава 3 Изоставянето

Физически вид на зависимия (травма от изоставяне)

Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги.

Травмата, преживявана в случая с изоставянето, е разположена повече на равнището на имането и на правенето, отколкото на равнището на битието, както е в случая с отхвърлянето. Ето няколко примера за ситуации, които могат да пробудят травмата от изоставяне при детето.

Малкото дете може да се почувства изоставено...

... ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг. Детето ще има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка.

.. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него.

когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва. Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в момента, когато се е почувствало изоставено, взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка.

... когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му.

... ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само.

Познавах една жена, която беше преживяла ужасен страх, когато умрял баща й, а тя била на 18 години. Тази смърт, която за нея била като изоставяне от негова страна, е била силно белязваща за нея, тъй като в продължение на години майка й не преставала да й повтаря, че ще я изгони в момента, в който навърши 21 години. Тази жена, която се чувствала отхвърлена от майка си, изпитвала страх, защото непрестанно си мислела: „Какво ще стане с мен без татко, който да се грижи за мен, когато ще трябва да напусна съвсем сама семейния дом?"

Много хора, страдащи от травмата на изоставяне, свидетелстват за липса на общуване от страна на родителя им от противоположния пол, когато са били малки. Струвало им се, че този родител е прекалено затворен и му се сърдели, че оставя другия да заема цялото място. Мнозина от тези хора са били убедени, че родителят им от противоположния пол не се интересува от тях.

Според моите наблюдения, травмата от изоставянето се преживява с родителя от противоположния пол. Обаче съм забелязала, че много често човек, страдащ от изоставяне, преживява също и отхвърляне. Като малък той се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол и изоставен от родителя си от противоположния пол, който, според него, е трябвало да се занимава повече с него, и най-вече е трябвало да бди да е по-малко отхвърлен от другия родител. Детето може да преживее опитност, в която да се чувства изоставено от родителя си от същия пол, но в действителност с този родител то чувства травмата от отхвърлянето. Защо? Защото родителят му от същия пол, който не се грижи за него, постъпва така, понеже то самото се отхвърля и именно това детето чувства дълбоко в себе си. Когато родителят се отхвърля и има дете от същия пол като своя, е съвършено нормално и човешко да отхвърля това дете, макар и несъзнателно, защото то го връща постоянно към него самия. Примерът с жената, която изгубила баща си на 18 години, илюстрира много добре тази двойна травма на отхвърляне и изоставяне.

Задълбочавайки още повече това изследване на характера, ще разбереш, че повечето хора имат по няколко травми. Но всички те не страдат в еднаква степен от една и съща болка.

Тези, които страдат от изоставяне, не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. Липсата на физическа храна също може да причини травмата от изоставяне, която започва обикновено преди две годишна възраст. Маската, която човек си създава, за да се опита да скрие своята травма, е маската на ЗАВИСИМ. Така че аз ще използвам тази дума, за да опиша човека, който страда от изоставяне. До края на книгата ще го наричам зависимият.

Тази маска се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Дълго, слабо и превито тяло е белег за по-дълбока травма от изоставяне. Мускулната система е недостатъчно развита и сякаш не може да държи тялото изправено, все едно има нужда от помощ. Тялото изразява точно това, което става вътре в човека.

Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Тялото му е отражение на тази необходимост от подкрепа. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ.

Големите тъжни очи също са белег на травмата от изоставяне; това са очи, които сякаш искат да привлекат другия с погледа си. Краката са слаби. Често имаме чувството, че ръцете са прекалено дълги, че висят покрай тялото. Това е такъв тип човек, който изглежда така, сякаш не знае какво да прави с ръцете си, когато е изправен, особено когато други хора го гледат. Когато една част от тялото изглежда разположена по-ниско от нормалното, това също е характеристика на маската на зависимия. Също така може гърбът му да е превит, сякаш гръбнакът му не може напълно да го поддържа. Някои части от тялото могат да са като падащи или увиснали, като например раменете, гърдите, задните части, бузите, коремът, скротумът при мъжете и т.н.

Както можеш да забележиш, най-фрапиращата характеристика при зависимия е липсата на тонус на плътта. Веднага щом видиш част от тялото, която е увиснала и мека, можеш да си направиш извода, че този човек носи маската на зависимия, за да скрие своята травма от изоставяне.

Не забравяй, че интензивността на травмата определя дебелината на маската. Силно зависимият човек ще притежава всички характеристики, изброени по-горе. Ако някой друг има само някои, то е, защото неговата травма не е толкова силна. Важно е да знаеш, че ако даден човек е дебел и му липсва тонус в някои части от тялото, неговото излишно тегло е белег за друга травма, която ще разгледаме по-нататък в книгата, но неговата липса на тонус е указание за травмата му от изоставяне.

Трябва също така да се научиш да правиш разлика между маската на бягащия и маската на зависимия. До теб може да има двама души, които да са много слаби - единият е бягащ, докато другият е зависим. И двамата могат да имат слаби глезени и слаби китки. Разликата се долавя най-вече в тонуса. Бягащият човек, въпреки своята слабост и дребния си ръст, ще се държи изправен, докато зависимият човек ще е прегърбен. Имаш чувството, че кожата на бягащия е като залепнала за костите, но мускулната му система е солидна, докато зависимият има повече плът, но му липсва тонус.

Когато даден човек страда от двете травми - на отхвърлянето и на изоставянето, можеш да откриеш в тялото му някои характеристики на бягащия и на зависимия. Травмата, която се набива на очи най-много, показва травмата, от която човекът страда най-често.

Да гледаме хората около себе си, за да открием техните травми, е отлично упражнение по интуиция. Тъй като тялото ни казва всичко за човека, има все повече и повече хора, които се опитват с всякакви средства да променят външния вид на своето тяло, например с пластична хирургия или с прекомерно развиване на мускулите чрез фитнес. Когато се опитваме да скрием от другите нашето тяло, ние се опитваме да прикрием травмите, които съответстват на засегнатите части.

Действително с помощта на нашата интуиция ние можем да открием у другите преобразените части. Срещала съм много пъти този вид хора. Например, наблюдавайки една клиентка по време на консултация, забелязвам у нея красиви, твърди гърди, докато първото ми впечатление, докато я гледах, беше, че я виждам с увиснали гърди. Това е като „светкавица" за няколко секунди. Тъй като съм се научила да се доверявам на интуицията си, й казвам: „Странно, гледам те и забелязвам красиви, твърди гърди, но набързо, малко преди това, видях малки, увиснали гърди. Възможно ли е да си си направила операция?" Тя потвърждава, че действително е прибягнала до пластична хирургия, тъй като не харесвала гърдите си.

Малко е трудно да видиш добре някои детайли, особено тонуса на плътта у жената, поради сутиените, подплънките, които повдигат и подсилват раменете и задните части, и други аксесоари, които внасят смущения. Но при всички случаи човекът, който се гледа в огледалото, не може да излъже себе си. Така че е препоръчително да следваме интуицията си и първото впечатление, което се налага, когато гледаме даден човек.

Познавам мъже, които практикуват фитнес още от млади и въпреки това, независимо от красивите им силни мускули, все пак може да се почувства липсата на тонус. Това обяснява защо, когато тези мъже престанат да правят физическите си упражнения, тялото им отново става отпуснато. Това става само при зависимите мъже. От това, че прикриваш някаква травма с физически средства, травмата не е преодоляна. Връщам се на моя пример с раната на ръката, посочен в първа глава. Дори и човекът да скрие ръката си в ръкавица или зад гърба си, раната му не е излекувана.

Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Съществуват големи вероятности един от родителите му или дори и двамата също да са били жертви. Жертвата е човек, който си създава в живота си трудности от всякакъв вид - най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Това отговаря на потребностите на зависимия, който мисли, че никога няма достатъчно внимание. Когато изглежда, че се опитва да привлече вниманието с най-различни средства, всъщност той се мъчи да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа. Той смята, че ако не успее да привлече вниманието на другия, няма да може да разчита на този човек. Можем да забележим това явление при зависимите още от най-ранната им възраст. Зависимото дете има нужда да чувства, че ако направи погрешна стъпка, ще може да разчита на някого, за да го изправи на крака.

Това е човек, който много драматизира; най-дребният малък инцидент приема гигантски размери. Ако например съпругът (съпругата) не се обади, за да предупреди, че ще закъснее, такъв човек мисли за най-лошото и не разбира защо другият го кара да страда толкова много, като не го информира. Гледайки човек, който се държи като жертва, често се питаме как успява да си навлече толкова много проблеми. Що се отнася до зависимия, той не преживява тези събития като трудности. Неговите проблеми му правят по-скоро подарък - получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Да бъде изоставен, за него е по-трудно да го преживее, отколкото различните проблеми, които си навлича. Само друг зависим може наистина да го разбере. Колкото повече даден човек постъпва като жертва, толкова повече неговата травма от изоставяне става по-дълбока.

Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.

Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота.

Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан.

Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям". Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят.

Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!" Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне.

Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ - много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н.

Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи.

Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?" Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да

вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения. Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява.

Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Намери някакъв умствен образ, представи си нещо, което ти дава опора. И особено не се „отпускай", когато преживяваш моменти на отчаяние и смяташ, че вече нищо не можеш да направиш, за да ти помогнат отвън. Може би смяташ, че не би могъл да се справиш сам, но има решение за всеки проблем. Като се подкрепиш сам, ще ти просветне и ще намериш решение.

Зависимият изпитва големи трудности с думата „оставям", която за него е синоним на „изоставям". Ако например зависимият говори с някого, който му казва: „Трябва да те оставя, трябва да тръгвам", него го заболява сърцето. Простият факт да чуе думата „оставям", дори по телефона, събужда емоции в него. За да не се почувства изоставен, би трябвало другият да му обясни причината за своето тръгване, без да използва тази дума.

Когато зависимият се чувства изоставен, той вярва, че не е достатъчно значим, за да заслужава вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако посмея да си погледна часовника, за да видя колко е часът (което правя често поради натоварения ми график), когато съм в компанията на зависим човек, лицето му се променя. Той смята, че това, което трябва да правя, е по-важно от него.

Този вид хора се затрудняват също така да напуснат някакво място или да оставят дадено положение. Дори и мястото, където отива, да му се струва приятно, той е тъжен при мисълта да си тръгне. Да вземем за пример някой, който предприема пътуване от няколко седмици. Ще му е трудно да остави близките си, работата си или къщата си. Щом като веднъж се е озовал на другото място, когато дойде времето да се връща вкъщи, отново ще преживее съпротива да напусне това място, както и хората, които са там.

Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. В момент на криза той може да стигне дотам, че да се замисли за самоубийство. Обикновено си остава само с говоренето и с това да заплашва другите, че ще го стори, но няма да го направи, защото всичко, което иска, е подкрепа. Ако направи опит за самоубийство, няма да успее. Ако след няколко опита никой не иска да го подкрепи, възможно е в края на краищата наистина да се самоубие.

Зависимият изпитва също така страх от всякаква форма на власт. Той си представя, че някой, който използва власт или показва властен вид, няма да иска да се занимава с него. Смята го за безразличен и студен. Точно по тази причина той е сърдечен с другите, дори понякога до степен да се насилва. Вярва, че той като е такъв, и другите ще бъдат сърдечни и внимателни, а не студени и авторитарни.

Зависимият често използва думата „отсъстващ" или думата „сам". Когато говори за своето детство, например, той ще каже, че често са го оставяли сам, че майка му или баща му са отсъствали. Може да признае, че страда от изолираност, а всъщност преживява силно безпокойство при мисълта да бъде сам. Вярва, че всичко ще бъде толкова по-добре, ако с него има още някой. Човек може много добре да се чувства сам, без да страда от това. Степента на тревожност определя степента на страданието. Това да се чувства изолиран, поражда също така чувство на спешност у човека, който страда от изолираност, защото се страхува, че това, което му липсва, ще му бъде отказано или ще стане недостъпно или не на разположение в момента, когато той го иска. Това, което се крие зад усещането за изолираност, е фактът, че този, който страда от нея, несъзнателно се затваря за нещото или за човека, които толкова желае да са до него. Той не се разтваря, за да получи или приеме даденото нещо или дадения човек от страх да не би да не може да се изправи лице в лице срещу тях. Той се страхува и от емоциите, които цялото това внимание може да го накара да преживее. Лесно забелязваме това поведение у множеството хора, които пречат на собственото си щастие. Веднага щом дадена връзка стане по-силна, те правят всичко възможно, за да я прекратят.

Зависимият човек плаче лесно, особено когато говори за проблемите си или за изпитанията, които е преживял. В неговите оплаквания може да се почувства това, че обвинява другите, че са го оставили да падне, когато са се появили проблемите или болестите му. Обвинява дори БОГ, че го е изоставил. Смята, че има основателна причина. Не разбира, че самият той често оставя другите да паднат. Не си дава сметка и за множеството проекти, които оставя да пропаднат по пътя си. И още веднъж неговото его му изиграва лош номер, както на всички нас, впрочем.

Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си". Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост.

Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце - в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Във всички случаи на него му е трудно да стои изправен, гърбът му се накланя напред.

Когато видиш някого, който се стреми към много внимание по време на публично събрание, погледни тялото му и ще видиш, че в него има нещо от зависимия. От своя страна, аз забелязвам, че в ателиетата винаги има хора, които се възползват от почивките и от времето преди или след ателието, за да ми зададат един или повече въпроса насаме. И всеки път установявам, че тези хора носят маската на зависим. В повечето случаи искам от тях да зададат въпросите си по време на ателието, защото това са хубави въпроси и отговорите сигурно ще са интересни и за другите участници. Когато ателието отново започне работата си, те често пропускат да зададат въпросите си. Това, което ги е интересувало, е било вниманието, което бих могла да им отделя специално на тях. Случва ми се да посъветвам такива хора да направят лична терапия, за да получат по този начин цялото внимание, което искат. И все пак това решение си има своите граници, защото рискува да подхрани травмата, вместо да я излекува.

Друг начин да привлече вниманието е заемането на обществена длъжност, при която има достъп до широка аудитория. Много певци, артисти, актьори и други работещи в артистичната област, които са гледани от широка публика, са зависими. Те се чувстват добре във всяка една роля на звезда.

По време на лична консултация зависимият е най-податлив да установи връзка със своя терапевт. Всъщност той търси у своя терапевт неполучената от своя родител или съпруг подкрепа. Една приятелка психоложка ми разказа, че веднъж един клиент й направил криза на ревност, когато му казала, че ще бъде заместена от свой колега през двете седмици отпуск, които щяла да прекара със съпруга си. По този начин тя установила, че клиентът й е направил „пренос" към нея. След като проверила, оказало се, че той е зависим. Използвам случая да предупредя всички онези, които работят по изграждане на връзка на помощ, да бъдат особено предпазливи към риска от трансфер, когато клиентът им страда от изоставяне.

Зависимият е човек, който лесно се слива с околните, което го кара да се чувства отговорен за нещастието и за щастието на другите, също както смята, че другите са отговорни за неговото щастие или за неговото нещастие. Сливащият се човек, наричан още физически човек, чувства емоциите на другите и лесно се оставя те да го погълнат. Това желание за сливане поражда множество страхове, които могат да доведат дори до агорафобия. Ето определението на агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се!":

Тази фобия представлява болезнен страх от свободните пространства и от обществените места. Тя остава най-разпространена сред фобиите. Жените са два пъти по-чувствителни към нея от мъжете. Много мъже крият своята агорафобия с алкохол. Те предпочитат да станат алкохолици, вместо да признаят своя голям, неконтролируем страх. Агорафобът често се оплаква, че преживява безпокойство и най-вече болезнена тревожност, до степен на паника. Ситуация на болезнена тревожност води у агорафоба до физиологични реакции (сърцебиене, виене на свят, мускулни напрежения или слабости, изпотяване, дихателни затруднения, гадене, незадържане на урина и т.н.), които могат да доведат до паника; когнитивни реакции (чувство на странност, страх от загуба на контрол, от полудяване, от публично унижение, от припадане или от смърт и т.н.) и поведенчески реакции (бягство от ситуации, пораждащи болезнена тревожност, и очевидно от всякакво място, което му се струва отдалечено от успокояващото място или човек, от които се нуждае). По-голямата част от агорафобите страдат от хипогликемия.

Страхът и усещанията, които агорафобът изпитва, са изключително силни, до такава степен, че да го накарат да избягва положения, от които не може да избяга. Поради тази причина агорафобът трябва да си намери някой близък, който да стане негова спасителна личност, с която да излиза, и спасително място, където да намира убежище. Някои в крайна сметка дори престават изобщо да излизат от вкъщи. Винаги си намират сериозно основание. Всъщност предчувстваните катастрофи никога не се случват. По-голямата част от агорафобите са били прекалено зависими от майка си като деца и са се чувствали отговорни било за нейното щастие, било да й помагат в ролята й на майка. Агорафобът може да си помогне емоционално, като оправи положението с майка си.

Двата големи страха на агорафоба са страхът от смъртта и страхът от лудостта. Срещала съм агорафоби в почти всички стажове, които съм ръководила през последните петнадесет години, и това ми позволи да направя един интересен синтез относно агорафобията, което помогна на стотици агорафоби. Тези страхове идват от детството и са били преживявани в усамотение. Дом, предлагащ благодатна среда за развитие на агорафобията, е такъв, в който се е случила смърт или някой от близките е полудял. Може също така агорафобът да е преживял нещо, от което за малко да не е умрял, или страхът от смъртта или от лудостта на някого да е бил преживян в семейна среда.

Този страх от смъртта е преживяван от агорафоба на всички равнища, макар самият той да не и дава напълно сметка за това. Той смята, че е неспособен да понесе промяна в каквато и да било област, защото това би представлявало символична смърт. Ето защо всяка промяна го кара да преживее мигове на изключително мъчителна тревога и засилва степента на неговата агорафобия. Такива промени могат да бъдат преходът от детството към юношеството, после от юношеството към зрелостта, от ергенството към семейния живот, преместване, промяна на работата, бременност, злополука, раздяла, смъртта или раждането на някого и т. н.

В продължение на много години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сковани. И после един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и емоционалната си граница, той повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и видими.

Агорафобът има също така прекалено богато и неконтролируемо въображение. Той си въобразява ситуации, които далеч надхвърлят действителността, и смята, че е неспособен да се изправи пред подобни промени. Тази голяма умствена дейност го кара да се страхува от лудостта. Не смее да говори за нея с другите от страх да не го вземат за луд. Спешно трябва да разбере, че това не е лудост, а прекалено голяма чувствителност, която зле контролира.

Ако отговаряха на гореспоменатите критерии, знай, че това, което преживяваш, не е лудост и от това не се умира. Просто като дете твърде много си се отворил за емоциите на другите, вярвайки, че си отговорен за тяхното щастие или нещастие. В резултат на това си станал силно психически податлив и затова дебнеш и предупреждаваш за опасности, когато си в присъствието на други хора. Ето защо улавяш всички емоции и страхове на другите, когато си на обществено място. Най-важното за теб е да разбереш и усвоиш какво наистина е отговорността. Тази, в която си вярвал досега, не е добра за теб. Това понятие за отговорност е част от всички обучения в Слушай Тялото Си.

Установих характера на зависим у по-голямата част на агорафобите, които съм срещала досега. Ако направиш справка в определението на агорафобията, ще видиш, че там се споменава страхът от смъртта и лудостта. Когато някой скъп човек за зависимия почине, той преживява чувство на изоставяне. За него става все по-трудно да преживява смъртта на когото и да било, защото всяка смърт пробужда неговата травма от изоставяне и води до повишаване на степента на агорафобията му. Можах да установя, че човек, у когото травмата от изоставяне преобладава, изпитва по-голям страх от смъртта, докато човек, чиято преобладаваща травма е предателството, изпитва по-голям страх от лудостта. Говоря за травмата от предателство в пета глава.

Зависимата майка, поради това, че е сливаща се, зависи много от любовта на своето дете и прави всичко възможно то да чувства, че тя мисли много за него. Любовта на другите, особено на близките им, поддържа зависимите. Това им помага да се държат изправени. Често съм чувала зависими хора да ми казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението". Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим". Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори.

Когато зависимият преживява проблемите, които неговата зависимост поражда, в този момент, той желае да стане независим. Да се смята за независим става много често срещана реакция у зависимите хора и те много обичат да казват на другите до каква степен са независими. Но въпреки това, това само подчертава и скрива травмата от изоставяне, защото тя не е излекувана.

Например зависим човек - мъж или жена, може да не иска дете под претекст, че желае да запази своята независимост. Често това скрива у зависимия мъж страха, че повече няма да получава всичкото внимание от страна на съпругата си, ако в семейството се появи дете. Що се отнася до зависимата жена, тя по-скоро ще се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. Ако обаче такава жена иска деца, то тя ще предпочита те да са малки - в момента, когато са най-зависими от нея. Това я кара да се чувства по-значима. Зависимият има интерес да се стреми по-скоро към самостоятелност, отколкото към независимост. Обяснявам как да го постигне в последната глава.

В сексуалния си живот зависимият има същото поведение. Той често използва секса, за да „закачи" другия. Това се вижда особено добре при жената. Когато зависимият човек се чувства желан от другия, по този начин той се чувства по-значим. Сред петте типа, бих казала, че това е човекът, страхуващ се да не бъде изоставен, който най-много обича секса. Той често иска повече, отколкото партньорът му, и не е рядко да се забележи, че мъжете и жените, които се оплакват, че им липсва секс, са тези, които страдат от травмата на изоставянето и които носят маска на зависим.

Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана. Познавам дори няколко жени, които бяха приели да живеят в семейство от трима, знаейки, че мъжът им прави любов с другата в съседната стая. От своя страна, зависимият мъж ще се прави, че не знае, че жена му си има любовник. Такива хора биха предпочели положението да стане още по-лошо, отколкото да бъдат изоставени. Това със сигурност не е тяхното предпочитание, но те са готови на всичко, за да не изгубят партньора си.

Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от изоставянето засяга нашия начин на общуване. Страховете на зависимия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява исканията си, са следните: страх да не се разплаче и да го вземат за бебе, страх, че другият може да си тръгне, че другият може да не е съгласен и да пренебрегне това, което е било казано или поискано, страх да не му се каже „не", да не му откажат нещо, да не бъде подкрепен, както той очаква, да не отговори на очакванията на другите. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от изоставяне е взела надмощие.

На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава.

В предишната глава казах, че бягащият е склонен към анорексия, но зависимият, от своя страна, е склонен към булимия. Моите наблюдения водят до заключението, че когато зависим мъж е булимик, то е, защото той се опитва да се храни от майка си - до такава степен тя му липсва. Когато булимията се прояви у зависима жена, на нея по-скоро й липсва нейният баща. Когато такива хора нямат заместител на липсващия родител, тогава се прехвърлят към храната. Впрочем, думата „ям" присъства много често в техния език. Те например ще кажат: „Моето дете ми изяжда всичката енергия" или „Моята работа ми изяжда цялото време".

Зависимият предпочита меките храни пред твърдите. Най-общо казано, той обича много хляба, който е символ на земята хранилница. Той ще яде бавно, за да продължи удоволствието и вниманието, особено когато е в компанията на други хора. Впрочем, зависимите хора не обичат да ядат сами, особено когато са навън. Освен това, тъй като изпитват трудности с думата „оставям", те не искат да оставят нищо в чинията си. Всичко това става несъзнателно.

Що се отнася до болестите, зависимият е известен с това, че е бил болнаво дете, слабо и хилаво. Ето различни болести, които могат да бъдат развити от хората, страдащи от травмата на изоставянето.

• АСТМАТА е болест, при която издишването става трудно и мъчително. В метафизичен план тази болест е указание за това, че този човек взема повече, отколкото би трябвало, и дава много трудно.

• Проблемите с БРОНХИТЕ също присъстват, защото те имат метафизична връзка със семейството. Когато зависимият страда от проблем с бронхите, това означава, че на него му се струва, че не получава достатъчно от семейството си, че твърде много зависи от него. В негов интерес е да повярва, че има своето място в семейството, вместо да прави какво ли не, за да успее да го повярва.

• Поради своята сливаща се физическа страна, зависимият привлича върху себе си проблеми с ПАНКРЕАСА (хипогликемия и диабет), както и проблеми с НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ. Цялата му храносмилателна система е крехка, защото той не е убеден, че е нахранен достатъчно, дори и тази липса да няма никаква връзка с физическия план. Макар че липсата е в плана на емоционалното, неговото физическо тяло, тъй като е отражение на неговата психика, получава съобщението за тази липса.

• КЪСОГЛЕДСТВОТО също е често срещано при зависимите. Тази болест представлява трудност да се вижда надалеч, свързана със страха от бъдещето и особено с това да се изправиш сам пред бъдещето.

• Зависимият, който подхранва много своята страна на жертва, може да стигне дотам, че да се разболее от ИСТЕРИЯ. В психологията се казва, че истеричният човек прилича на детето, което се страхува да не бъде лишено от хранителното мляко и да не бъде изоставено. Ето защо той шумно показва емоциите си.

• Мнозина зависими развиват ДЕПРЕСИЯ, когато тяхната травма им причинява силна болка и те установят безсилието си да бъдат обичани, както биха желали. Това също е начин да получиш внимание.

• Зависимият човек страда от МИГРЕНИ, защото сам си пречи да бъде какъвто е. Той блокира своето Аз съм. Той прави всичко по силите си, за да бъде това, което другите искат да бъде или пък живее твърде много в сянката на хората, които обича.

• Освен това съм забелязала, че именно зависимият най-често се оказва болен от РЕДКИ БОЛЕСТИ, които изискват специално внимание, или от БОЛЕСТИ, наричани НЕИЗЛЕЧИМИ. Припомням ти, че когато медицината определи дадена болест като неизлечима, тя ни казва, че в действителност науката ВСЕ ОЩЕ не е открила лек.

Изброените болести и неразположения могат да се проявят и при хора, страдащи от други видове травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от изоставяне. Ако се виждаш в травмата от изоставянето, припомням ти, че тази травма е била възбудена отново от твоя родител от противоположния пол и продължава да бъде от всякакви други хора от противоположния пол. Така че е съвсем нормално и човешко да се сърдиш на този родител или на тези хора. Тук повтарям това, което е написано в повечето от моите книги:

Докато продължаваме да се сърдим на родителя си (дори и несъзнателно), отношенията ни с всички останали хора от същия пол ще бъдат трудни.

Освен това ти препоръчвам да провериш и ще откриеш, че този родител е преживял същата травма със своя родител от противоположния пол, също като теб. Едни и същи травми се повтарят от поколение на поколение (което обяснява също така и явлението наследственост) и това продължава по същия начин и толкова дълго, докато колелото на кармата не бъде спряно, докато не преживеем нашите връзки в истинска любов.

Спомни си, че основната причина за дадена травма, независимо у кого, идва от неговата невъзможност да си прости това, което причинява сам на себе си, и това, което кара другите да изтърпяват. Трудно му е да си прости, защото обикновено дори не забелязва, че се сърди на себе си. Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (сиреч оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.

Друг начин да осъзнаем, че се самоизоставяме или че изоставяме друг човек, е срамът. Всъщност, ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да скрием или да прикрием дадено поведение. Нормално е да смятаме за срамни поведения, за които упрекваме другите. И най-вече не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.

Следователно става много важно и спешно да уредим всичко с родителите си, защото само по този начин ще престанем да възпроизвеждаме един и същ вид ситуации. Учените в областта на медицината и на психологията дори са установили и допуснали продължаването от поколение в поколение на някои разрушителни поведения или болести. Всепризнато е, че има семейства на диабетици, на сърдечно болни, на раково болни, на астматици, както и семейства на насилници, кръвосмесители, алкохолици и т.н.

Ако разпознаваш в себе си характеристиките на зависимия, макар и да не вярваш, че ти е липсвало внимание от страна на твоя родител от противоположния пол и че дори допускаш, че си получил много внимание, ето какво е могло да се случи: може би полученото внимание не е отговаряло на това, което ти би желал. Може би дори си се чувствал задушен от това внимание.

Като пример мога да посоча големия ми син, у когото травмата от изоставяне продължава да е видима в тялото му на възрастен. И все пак, от трите ми деца, това беше детето, което получи най-много от моето внимание, когато беше малко, защото тогава не работех навън и бях вкъщи с него. За сметка на това обаче, бях много скована и сурова към него в ситуации, които според него не оправдаваха моето поведение. Не го оставях; надзиравах всичко, което правеше, защото ми се искаше да направя от него съвършения човек според моята представа за съвършенство. Днес разбирам, че това изобщо не е бил типът внимание, който той е искал. Така че той преживя травмата от изоставяне и намирам, че е нормално това, че ми се е сърдил, когато е бил малък. Днес осъзнавам, че тази опитност е била част от неговия план за живота и че ние двамата е трябвало да разберем определени неща заедно. Той се е нуждаел от майка като мен, за да извърши своя процес на прошка по отношение на изоставянето, а аз съм се нуждаела от син като него, за да ми помогне да запълня разни неща с моя баща. Ще говоря повече за това в главата, разглеждаща предателството.

Духовните закони обясняват, че докато даден човек не преживее своята опитност с любов, ще трябва да се връща на Земята, за да преживява отново и отново тази опитност. Човек се връща със същите души, но в различни роли. Всичко това, за да си дадем шанс да разрешим окончателно това, което не сме уредили в предишните ни животи.

Не забравяй, че характеристиките и поведенията, описани в тази глава, присъстват само когато даден човек, страдащ от изоставяне, реши да носи своята маска на зависим, вярвайки, че по този начин ще избегне страданието от изоставяне. В зависимости от тежестта на травмата и наситеността на болката, тази маска може да се носи много малко или много често.

Поведенията, свойствени за зависимия, са продиктувани от страха да не преживее травмата от изоставяне. Обаче е възможно ти да се познаеш в някои поведения, но не и във всичко, което описах. Почти е невъзможно за даден човек да се идентифицира във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има съответните поведения и вътрешни положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една от травмите, показват следователно реакция към това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не действа със сърцето си и не може да се чувства добре или щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, в които си такъв, какъвто си, и тези, в които реагираш по някакъв начин. Като правиш това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да те накара да осъзнаеш травмата от изоставяне. Ако се виждаш в описанието на маската на зависим, последната глава съдържа всички информации, от които ще се нуждаеш, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да смяташ, че животът е изпълнен с изоставяния. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от изоставяне. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около себе си, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от ИЗОСТАВЯНЕ

Пробуждане на травмата: Между първата и третата година от живота с родителя от противоположния пол. Липса на емоционална храна или на желания вид храна.

Маска: Зависим.

Тяло: Издължено, слабо, липса на тонус, увисване, слаби крака, прегьрбване, ръце, които изглеждат прекалено дълги и висят отпуснати покрай тялото, части от тялото, които падат или са отпуснати.

Очи: Големи, тъжни. Поглед, който привлича.

Речник: „отсъстващ", „сам", „не понасям", изяжда ме", „не ме отпускат".

Характер: Жертва. Сливащ. Нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най-вече от опора. Трудност да направи или да реши нещо сам. Иска съвети, но не ги следва непременно. Детски глас. Трудно приема „не", трудно приема отказ. Тъга. Плаче лесно. Привлича състрадание. Един ден щастлив, един тъжен. Физически се вкопчва в другите. Психичен. Звезда. Търси независимост. Обича секса.

Най-голям страх: самотата.

Хранене: Добър апетит. Булимичен. Обича меките храни. Яде бавно.

Възможни болести: Гръб, астма, бронхити, мигрени, хипогликемия, агорафобия, диабет, надбъбречни жлези, късогледство, истерия, депресия, редки болести, които привличат още по-голямо внимание, нелечими болести.