Глава 2 Отхвърлянето

Физика на бягащият (травма от отхвърляне)

Да видим заедно какво означава думата „отхвърляне" или „да отхвърля". Речникът ни дава няколко определения:

Гоня - Отстранявам, отказвайки - Отблъсквам - Нетърпимост - Не допускам - Изхвърлям

На много хора им е трудно да направят разлика между отхвърлям и изоставям. Да изоставиш някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам", докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога".

Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек.

Душата, която се връща на Земята със задачата да работи над тази травма, преживява отхвърляне още с раждането си, а за мнозина - още преди да се родят.

Да вземем за пример нежеланото бебе, това, което идва, както се казва, „инцидентно". Ако душата на това новородено не се е справила с чувството за отхвърляне, сиреч ако не е успяла да се почувства добре, да бъде каквато е, независимо от отхвърлянето, бебето при всички случаи ще преживее отхвърляне. Очевиден пример е случаят с новороденото, което не е от желания пол. Разбира се съществуват и други причини, поради които даден родител отхвърля своето дете, но важното в този случай е да се разбере, че единствено душите, изпитващи потребност да преживеят тази опитност, ще бъдат привлечени към един или двама от родителите, които ще отхвърлят детето си.

Също така често се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си, но въпреки всичко то да се чувства отхвърлено при най-дребния повод: в резултат на обидни забележки или нетърпение, или гнева на някой от родителите. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е.

От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ. Благодарение на многобройните регресии в зародишно състояние, на които съм присъствала, имах възможността да извърша някои наблюдения, а именно, че човекът, засегнат от травмата от отхвърляне, се вижда като много малък в корема на майка си, че заема много малко място и че често то е съвсем тъмно. Това потвърди тезата ми, че маската на бягащия може да започне да се създава още преди раждането.

Обърни внимание, че от тук до края на книгата ще използвам понятието бягащ за обозначаване на човека, страдащ от отхвърляне.

Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, сиреч тяло или част от тялото, което сякаш иска да изчезне. Тялото е тясно и свито, което улеснява изчезването или помага да не бъдеш твърде присъстващ или видим в дадена група. Това е тяло, което не иска да заема твърде много място, както бягащият, който през целия си живот ще се опитва да не употребява твърде много пространство. Когато човек има чувството, че почти няма плът върху костите, че кожата изглежда като залепена по тялото, от това може да си направи заключение, че травмата от отхвърлянето е още по-голяма.

Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и който не изглежда да се е превъплътил напълно. Именно това обяснява външния вид на тяло, което често е като фрагментирано, непълно, сякаш липсва някакво парче или пък частите на тялото не вървят заедно. Например дясната част на тялото или на лицето може да бъде съвсем различна от лявата част. Всичко това се вижда лесно с просто око. Така че не е необходимо да започнеш да измерваш, за да разбереш дали двете части си приличат. Спомни си, че е много рядко да срещнеш някого, у когото двете части на тялото да са идентични.

Фрагментарно, непълно тяло означава една част от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатина в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н. Това може да се прояви също и в несъответствие между горната и долната част на тялото.

Можем да кажем, че едно тяло е изкривено, когато имаме чувството, че този човек се превива над себе си. Раменете му са насочени напред и често ръцете са прилепнали към тялото. Създава се също така впечатлението за блокиране в растежа на тялото или в някоя от неговите части. Сякаш някоя част няма същата възраст като останалите или когато е съвсем изкривено, сякаш виждаш възрастен в тяло на дете.

Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето. Впрочем душата е избрала този вид тяло преди да се роди, за да се постави в благоприятна ситуация за справяне с тази травма.

Лицето и очите на бягащия са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото човекът, засегнат от тази травма, е склонен лесно да избяга в своя свят или да е „на луната" (астрално). Очите му често са изпълнени със страх. Гледайки лицето на бягащ човек, може да ти се случи да имаш чувството, че гледаш маска, особено около очите, защото те са много присвити.

Такъв човек може да създаде впечатлението, че гледа през маска. Някои бягащи хора споделиха с мен, че това впечатление може да се запази в продължение на цял ден, докато при други може да продължи само няколко минути. Това е начин да не присъстващ действително на това, което се случва, за да избегнеш страданието, независимо колко ще продължи.

Когато даден човек притежава всички посочени по-горе характеристики, неговата травма от отхвърляне е много по-значима, отколкото ако, например, само очите му са на бягащ. Когато тялото на човека показва около 50 % от физическите характеристики, свойствени за бягащия, можем да си направим извода, че той носи маската си, за да се предпази от отхвърляне около 50 % от времето. Такъв ще бъде случаят, например, при човек, чието тяло е доста дебело, но лицето и очите му са малки като на бягащ, или има доста едро тяло и твърде малки глезени. Ако само една част от тялото съответства на характеристиките на бягащия, то показва, че травмата от отхвърлянето не е толкова силна.

Да носим маска, означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.

Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга. Детето, което е на път да си създаде маска на бягащ, когато се чувства отхвърлено, е такова дете, което най-често ще живее в своя въображаем свят. Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно, не създава проблеми и не вдига шум.

То се забавлява само в своя въображаем свят и си гради въздушни кули. Може дори да е убедено, че родителите му са объркали бебето в болницата или че не са истинските му родители. Такова дете измисля различни начини да бяга от вкъщи, проявява желание да ходи на училище и да бъде само сред други. За сметка на това обаче, веднъж отишло на училище, особено ако се чувства отхвърлено или само се отхвърля, то се чувства „на луната", в своя свят. Една жена сподели с мен, че се е чувствала като „туристка" на училище.

Обаче този род дете иска да бъде забелязвано, че съществува, дори и да не вярва много в правото си на съществуване. Като пример, мисля за едно момиченце, което се скрило зад някаква мебел в момент, когато родителите му имали гости вкъщи. Когато забелязали, че го няма, всички започнали да го търсят, но то не излязло от скривалището си, макар да знаело, че всички се тревожат все повече и повече. Момиченцето си казвало: „Искам те да ме намерят. Искам да си дадат сметка, че съществувам". От този пример виждаме, че това момиченце вярва толкова малко в правото си на съществуване, че трябва да си създава ситуации, за да се опита да си го докаже.

Тъй като често това е дете, чието тяло остава по-дребно от средното равнище, често то прилича на кукла, на много крехък човек. Ето защо често реакцията на майката е да го свръх покровителства. Често му казват, че е много малко за това, много малко за онова. Детето до такава степен вярва в това, че тялото му остава дребно. Следователно за него да бъде обичано, се превръща в това „да бъде задушено". Така че по-късно неговата реакция ще бъде да отхвърля или да бяга, когато някой го обича, защото още ще се страхува от това задушаване. Свръх покровителстваното дете се чувства отхвърлено, защото чувства, че не е прието такова, каквото е. За да се опитат да компенсират това, че е дребно, другите се стремят да правят и да мислят всичко вместо него и вместо да се чувства обичано при тези обстоятелства, детето се чувства отхвърлено в своите способности.

Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни. Една млада жена ми казваше, че не изпитва никакво удоволствие да ходи по магазините. Правела го, за да се почувства жива. Бягащият признава, че парите са необходими, но те не му доставят удоволствие.

Откъснатостта му от материалните неща му създава трудности на равнището на сексуалния му живот. В крайна сметка може да повярва, че сексуалността противоречи на духовността. Много бягащи жени са ми казвали, че смятат, че сексът не е духовен, особено след като са станали майки. Когато забременеят, често се случва съпругът им да отказва да прави любов с тях през цялата бременност. Бягащите хора трудно възприемат идеята, че е възможно да се нуждаят от сексуалността както всяко нормално човешко същество. Те привличат към себе си ситуации, в които се чувстват отхвърлени в сексуален план от партньора си или сами се откъсват от сексуалността.

Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол. Ако разпознаваш себе си в описанието на човек, който се чувства отхвърлен, това означава, че си преживял това отхвърляне с твоя родител от същия пол. Именно този родител пръв е допринесъл да се пробуди твоята вече съществуваща травма. В такъв случай е нормално и човешко да не го приемаш и да му се сърдиш до степен да го мразиш.

Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.

Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като модел. Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се приемеш и да се обичаш, при положение, че си от същия пол като този родител.

Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите. Думата „НИЩО" често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите. Ще го чуеш, например, да казва следното:

• „Шефът ми казваше, че съм нищо, така че напуснах".

• „ Майка ми е нищо, що се отнася до домакинските работи".

• „Баща ми винаги е бил нищо по отношение на майка ми, също както е съпругът ми към мен. Не я обвинявам, че го напусна".

В Квебек се използва същата дума. Например:

• „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен".

• „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало"

• „Прави каквото искаш, това никак не ме интересува".

Един бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се чувствам подтиснат". Една бягаща жена ми разказа, че когато била на 16 години, била решила, че майка й вече не представлява „нищо" за нея, когато майка й казала, че може да изчезне завинаги, че може дори да умре, защото това напълно я устройвало. От този момент насетне, за да избяга от майка си, тя напълно скъсала с нея.

Интересно е да отбележим, че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето, което се чувства отхвърлено. Ситуация, която често съм чувала, е тази, в която детето иска да напусне дома и родителят му казва: „Добра идея, заминавай си, ще бъдем свободни!" При това положение детето се чувства още по-отхвърлено и се сърди още повече на родителя си. Този вид ситуация се случва с родител, който също страда от травмата на отхвърлянето. Той насърчава бягството, тъй като този начин му е познат, дори и да не го осъзнава.

Думата „несъществуващ" също е част от речника на бягащия. Например на въпроси като „как е сексуалният ти живот?" и „какви са отношенията ти с еди-кой-си?", бягащият ще отговори „несъществуващ", докато повечето хора ще отговорят просто, че не върви.

Той използва също така думата „изчезвам". Например ще каже: „Баща ми се отнасяше с майка ми като с курва... и на мен ми се искаше да изчезна" или „Исках родителите ми да изчезнат".

Бягащият търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в независимо каква група, той се заличава. Смята, че трябва да изтърпи куп неприятни ситуации, сякаш няма правото да възрази. Във всеки случай, той не вижда какво друго би могъл да направи. Да вземем за пример момиченце, което моли майка си да му помогне в подготовката на домашните, на което майката отговаря: „Иди при баща ти. Не виждаш ли, че съм много заета, а той нищо не прави?" Тъй като се чувства отхвърлено, първата реакция на момиченцето ще бъде да си каже: „Това е, не

съм достатъчно послушна, затова майка ми не иска да ми помогне" и ще си намери местенце, където да остане само.

Обикновено бягащият има много малко приятели в училище, а и по-късно в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам. Колкото повече се изолира, толкова повече сякаш става невидим. Оказва се в порочен кръг: слага маската си на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда; става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен.

Ситуацията, която ще ти опиша, ми се е случвала много пъти в края на моите ателиета, в момента, когато всеки споделя това, в което ателието му е помогнало. Какво беше учудването ми, когато установих присъствието особено на един човек, когото изобщо не бях забелязала през двата дни на ателието! Казах си: „Ама къде е бил той през цялото това време?" Малко след това си дадох сметка, че има тяло на бягащ и че се е бил постарал да не говори, да не задава въпроси по време на заниманията и че е бил седнал най-отзад, зад другите, така че да не се вижда много. Когато правя забележка на такива хора, че са били твърде невидими, те ми отговарят почти неизменно: „Нямах нищо интересно, което да кажа. Затова не говорих".

Действително, обикновено бягащият говори малко. Ако започне да говори много, то ще е, за да се опита да бъде оценен и думите му могат да изглеждат горделиви в очите на другите.

Бягащият често има проблеми с кожата, за да не бъде докосван. Тъй като кожата е орган за общуване, нейният вид може да привлече или да отблъсне другия човек. Проблем с кожата у даден човек е несъзнателно средство да не бъде пипан и то специално на мястото, където е проблемът. Много пъти бягащи хора са ми казвали: „Имам чувството, че когато ме пипнат, ме вадят от пашкула ми". Тази травма на отхвърлянето кара човека да вярва, че ако живее в своя свят, повече няма да страда, защото той няма да се отхвърли сам и няма да бъде отхвърлен от другите. Ето защо, когато е в група, често му се случва да не желае да участва и да се заличава. Той се отдръпва в своя пашкул.

Поради тази причина също така бягащият лесно се „отнася". За жалост, по-често това става несъзнателно, а не обратното. Той дори може да мисли, че това е нормално и да вярва, че и другите често са „на луната" като него. Често идеите му са разпилени. Понякога можеш да го чуеш да казва: „Трябва да си събера мислите". Той има чувството, че е на парчета. Това усещане е особено присъщо на този, чието тяло изглежда като събрано от различни парчета. Чувала съм също така бягащи да казват: „Чувствам се откъснат от другите. Сякаш изобщо не съм тук". Има даже неколцина души, които ми казаха, че имат ясното чувство, че имат разделение на тялото в областта на талията - между горната и долната част на тялото, сякаш някакъв конец ги пристяга на кръста. Познавам една жена, която усещаше, че този конец я прерязва под гърдите. След като използва техниката на изоставянето, която преподавам в моите ателиета, тя почувства горната и долната част на тялото й да се съединяват и беше абсолютно изненадана от това ново усещане. Това й позволи да проумее, че още от детството си не е била действително в своето тяло. Не й беше познато какво означава да си „стъпил на земята".

Забелязала съм по време на ателиетата, особено сред бягащите жени, че те имат навика да сядат на стол, като си кръстосват краката под бедрата. Те биха предпочели да седнат на земята. Когато краката им не са стъпили здраво на земята, те могат да се „отнасят" по-лесно. Това, че са платили, за да проведат този стаж, означава, че част от тях иска да е там, макар че им е трудно да се интегрират. Тогава им казвам, че имат избор - могат да отидат „на луната" и да пропуснат това, което се случва, или да останат „стъпили на земята", където са, и да присъстват на това, което става.

Както казах по-горе, бягащият не се е почувствал приет, нито посрещнат от своя родител от същия пол. Това не означава, че този родител непременно го е отхвърлил. Той е този, който се е почувствал така. Същата тази душа се е върнала с травма от унижение, която е трябвало да лекува, и се е чувствала унижена със същите родители, които са имали същото поведение. За сметка на това, от само себе си се разбира, че бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото някой друг човек, като брат или сестра, които нямат такава травма.

Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител. Много е

чувствителен и към най-дребната забележка, идваща от страна на този родител, и лесно се чувства отхвърлен. Развива злоба, често дори омраза - толкова е силно страданието. Спомни си, че за да мразиш, се иска много любов. Именно голямата разочарована любов се превръща в омраза. Травмата от отхвърлянето е толкова дълбока, че бягащият е - сред петте характера - най-склонен към омраза. Той може лесно да премине от фаза на голяма любов към фаза на силна омраза. Това е белег за неговото голямо вътрешно страдание.

Не е рядкост бягащият да казва или да мисли, че това, което прави или казва, няма никаква стойност. Когато получава много внимание, той се обърква, страхува се да не заема твърде много място. Ако използва повече пространство, смята, че пречи. Да пречи, за него означава, че ще бъде отхвърлен от човека или от хората, които безпокои, или мисли, че притес­нява. Дори в корема на майка си бягащият не е заемал много място. Той ще продължи да бъде безличен по този начин толкова дълго, колкото време неговата травма ще продължи да бъде неизлекувана.

Когато говори и някой го прекъсне, непосредствената му реакция е да си помисли, че той не е важен и обикновено престава да говори. Човек, който няма травмата на отхвърлянето, би си помислил по-скоро, че това, което говори, не е важно, а не той самият. Бягащият изпитва трудност също така да каже мнението си, когато не го питат, защото смята, че другите ще се почувстват засегнати и ще го отхвърлят.

Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова важно, за да безпокои другия.

Много жени са споделяли с мен, че още от юношеската си възраст са престанали да се доверяват на майките си от страх, че няма да бъдат разбрани. Те са убедени, че да бъдат разбрани, означава да бъдат обичани. До обичаш, означава да приемаш другия, дори и да не го разбираш. Поради това убеждение те се превръщат в бягащи, измъкващи се личности, когато говорят. По този начин се опитват да избягнат темата и се страхуват да подхванат нова. Вследствие на това постъпват по същия начин и с другите жени. Да не забравяме, че когато мъж е бягащ, той преживява същото нещо с баща си и с другите мъже.

Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Тъй като не вярва в съвършенството си, той се повтаря, опитвайки се достигне съвършенството в това, което прави. За жалост смесва битието и правенето. Неговото търсене на съвършенство може да се превърне в обсебващо. Той до такава степен иска всичко да направи съвършено, че всяка една задача му отнема повече време от необходимото. По този начин си привлича други ситуации на отхвърляне от страна на околните.

Най-големият страх на бягащия е паниката. Веднага щом си помисли, че може да се паникьоса в някаква ситуация, първата му реакция е да изчезне, да се скрие или да избяга. Предпочита да изчезне, защото знае, че в състояние на паника се сковава на място, убеден е, че като бяга по този начин, ще избегне някакво нещастие. Той до такава степен е убеден, че няма да може да го преодолее, че в крайна сметка му е лесно да повярва във възможността за бъдеща паника, когато това не е така. Желанието да изчезне е толкова вродено у бягащия, че по време на регресиите в зародишно състояние често съм чувала такива хора да казват, че се опитват дори да се скрият в корема на майка си. Можем да видим, че всичко това започва много рано.

Тъй като ние привличаме в живота си видовете ситуации или хора, от които се страхуваме, бягащият често привлича към себе си ситуации или хора, които могат да го накарат да се паникьоса. Страхът му прави ситуацията още по-драматична. Той винаги намира всякакви правдоподобни причини, за да оправдае това, че си тръгва, своите бягства.

Бягащият се паникьосва или се сковава на място по-лесно, когато става дума за родителя му или за хора от същия пол като неговия (особено тези, които му напомнят този родител). С родителя или с хора от противоположния пол не изпитва същия страх. Пред тях може да се изправи по-лесно. Забелязала съм също така, че бягащият често използва думата паника в своя речник. Например той ще каже: „Изпитвам панически страх при мисълта да престана да пуша". Човек, който няма тази травма от отхвърляне, би казал просто, че му е трудно да спре да пуши.

Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо? Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези, които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме.

Страхът от паникьосване води до загуба на паметта у бягащия в множество ситуации. Той може да е убеден, че има проблем с паметта, когато в действителност става дума за проблем със страха. Често забелязвам по време на стажа „Да станеш водещ конферансие", че когато някой участник с характер на бягаш, трябва да излезе напред и да направи експозе или мини-конференция пред другите, дори и да се е подготвил много добре и отлично да познава материята си, в последната минута страхът му става толкова силен, че губи паметта си. Понякога дори напуска тялото си пред всички нас, застивайки на място като някой, който се е отнесъл „на луната". Хубавото е, че този проблем се поправя от само себе си, докато бягащият лекува своята травма от отхвърляне.

Като следствие от всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване. Страховете на бягащия, които му пречат да общува ясно и да изразява желанията си, са следните: страх да не бъде безинтересен, да не го сметнат за нищожество или за човек без стойност, да не бъде неразбран, да не се паникьоса, да не би другият да го слуша от задължение или от учтивост. Ако виждаш, че изпитваш тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от отхвърляне взема надмощие.

Интересно е да наблюдаваме, че нашите травми засягат също така и начина ни на хранене. Човек храни физическото си тяло по същия начин, както емоционалното и умственото си тела. На равнището на храненето бягащият предпочита малки порции и често няма апетит, когато изпитва страх или наситени емоции. Сред изброените типове бягащият е най-предразположен към анорексия. Анорексикът се откъсва почти изцяло от храната, защото смята, че е много дебел, когато всъщност е много слаб. Той използва този метод, за да се опита да изчезне. Когато му се случи да яде обилно, той се опитва да избяга чрез храната. Но това все пак е доста рядък начин за бягство при бягащия. Той избира по-често алкохола или дрогата, за да избяга.

Когато много се страхува, е привлечен от сладките неща. Тъй като страхът изчерпва от човека енергията му, за него е обичайно да смята, че като яде захар, ще има повече енергия. За жалост, това приемане на захар дава само временна енергия, която често трябва да бъде обновявана.

Нашите травми ни пречат да бъдем каквито сме. Това създава блокиране и в крайна сметка води до болести. Всеки тип привлича специфични болести и неразположения в зависимост от вътрешното си поведение.

Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят у бягащия:

• Той често страда от ДИАРИЯ, защото отхвърля храната си, преди тялото му да е имало време добре да усвои хранителните елементи, също както той самият се отхвърля или отхвърля твърде бързо дадена ситуация, която би могла да бъде добра за него.

• Други страдат от АРИТМИЯ - неравномерност на сърдечния ритъм. Когато сърцето им започне да бие с бясна скорост, те имат чувството, че сърцето им иска да изскочи от гърдите, да си тръгне. Това е друг начин да искаш да избягаш от мъчителна ситуация.

• По-горе казах, че травмата от отхвърлянето причинява такава болка, че е съвършено нормално за бягащия да мрази родителя си от същия пол, този, когото е обвинявал в детството си за това, че го е накарал да страда. Освен това на него му е изключително трудно да си прости, че се е сърдил на този родител, откъдето идва предпочитанието му да не вижда или да не знае, че му се е сърдил или че още му се сърди. Ако не си даде правото да мрази родителя си от същия пол, той може да развие

РАК - болест, свързана със злобата или с омразата вследствие на болка, преживяна в изолация. Когато даден човек успее да си признае, че се е сърдил на родителя си, той няма да се разболее от рак. Може да си предизвика тежка болест, ако продължава да поддържа ожесточени мисли по отношение на този родител, без това обаче да бъде рак. Ракът се появява най-вече при човек, който много е страдал и обвинява себе си. Той не иска да види, че се е сърдил на родителя си, защото да си признае, че е изпитвал злоба, би било равносилно да признае, че е лош и безсърдечен човек. Това би означавало също така да се съгласи, че отхвърля този родител, при положение че обвинява него, че го е отхвърлил. Бягащият не си е давал правото да бъде дете. Мъчил се е да съзрее бързо, защото е бил убеден, че по този начин ще бъде по-малко отхвърлян. Именно поради тази причина тялото му или част от тялото му прилича на тялото на дете. Ракът е указание, че не е дал право на детето в себе си да страда. Не приема, че е напълно човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме отговорен за нашето страдание.

• Сред другите неразположения и болести, които могат да засегнат бягащия, се срещат също така и ДИХАТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ, особено когато се паникьоса.

• Той е предразположен и към АЛЕРГИИТЕ - отражение на отхвърлянето, което преживява по отношение на някои храни или вещества.

Може да избере също така ПОВРЪЩАНЕТО на храната, която току-що е приел, за да подчертае своето отхвърляне на даден човек или ситуация. Чувала съм млади хора да казват: „Гади ми се от майка ми (или баща ми)". Бягащият може да изрази желанието си да „повърне" даден човек или дадена ситуация, като каже: „Повдига ми се от теб!" или „Повдига ми се от това!" Това е неговият начин да изрази желанието си да отхвърли някого или нещо.

За бягащия припадането или страдането от ВИЕНЕ НА СВЯТ са други начини да избяга от дадена ситуация или човек.

В много сериозни случаи бягащият използва КОМАТА, за да избяга.

Бягащият човек, страдащ от АГОРАФОБИЯ, използва това смущение в поведението, за да бяга от някои хора или ситуации, които биха могли да го накарат да се паникьоса. (Виж определението на това смущение в поведението на с. 71).

Ако бягащият прекалява със захарта, той може да си навлече болести на панкреаса като ХИПОГЛИКЕМИЯТА или ДИАБЕТА.

Ако развива силна омраза спрямо родител в резултат на болката, причинена от отхвърлянето, което е преживял и което продължава да преживява, и ако смята, че е достигнал своята емоционална и умствена граница, той може да стане ДЕПРЕСИВЕН или МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВЕН. Ако мисли за самоубийство, той не говори за това, и ако реши да премине към действие, ще направи всичко по силите си, за да успее. Тези, които често говорят за самоубийство, но не успяват да го направят, са по-скоро такива, които страдат от изоставяне. За тях говоря в следващата глава.

• Бягащият, който е изпитвал трудност като млад да се разпознае като пълноценен човек, е склонен да се опита да стане като някой друг: той се губи в личността на друг човек, на когото се възхищава, например младото момиче, което иска да стане Мерилин Монро. То може да продължава така, като минава от модел на модел. Опасността при това прекалено поведение е, че по-късно то може да се превърне в ПСИХОЗА.

Изброените по-горе неразположения или болести могат да се проявят и при хората, страдащи от другите типове травми, но изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от отхвърляне.

Ако си разпознал травмата от отхвърлянето в себе си, е повече от вероятно твоят родител от същия пол също да се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол. Освен това много е възможно и той да се чувства отхвърлен от теб. Дори и да е несъзнателно и от едната, и от другата страна, тази констатация се оказа точна при хиляди хора от типа бягащ.

Спомни си, че основната причина за присъствието на която и да е травма идва от невъзможността да си простим травмата, която ние причиняваме или сме причинили на другите. Трудно е да си простим, защото обикновено ние дори не виждаме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от отхвърлянето, толкова повече това означава, че ти се отхвърляш или че отхвърляш други хора, ситуации или проекти.

Ние обвиняваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим.

Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на нас самите.

Друг начин да осъзнаем, че се само отхвърляме или отхвърляме друг човек, е срамът. Всъщност ние изпитваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смяташ за срамно, че се държиш по начин, за който обвиняваш другите. Най-много не искаме те да разберат, че ние самите постъпваме като тях.

Не забравяй, че всичко, казано по-горе, е преживяно само когато човек, страдащ от отхвърляне, реши да носи своята маска на бягаш,, смятайки по този начин да избегне страданието в зависимост от тежестта на травмата. Понякога тази маска се носи няколко минути в седмицата, понякога почти непрекъснато.

Поведенията, свойствени за бягащия, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от отхвърлянето. Обаче е вероятно да се идентифицираш с някои поведения, но не и с цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се разпознае във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв, какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от отхвърлянето. Ако виждаш себе си в описанието на маската на бягащия, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с отхвърляне. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб, преди да отстраниш тази възможност. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от отхвърляне. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около себе си, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО

Пробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. С родителя от същия пол.

Маска: Бягащ.

Родител: Същият пол.

Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано.

Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.

Речник: „нищожно", „нищо", „несъществуващо", „изчезвам".

Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее.

Най-голям страх: паниката.

Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга: захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия.

Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии, повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза.