Глава 4 Унижението

Физически вид на мазохиста (травма от унижение)

Да погледнем заедно какво означава думата „унижение": действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си.

Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло - период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н.

Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Да вземем като пример бебето, което си е играло с акото си и го е размазало навсякъде по леглото си или е направило някаква друга отвратителна беля. Травмата се пробужда докато слуша как майка му разказва какво се е случило на баща му, наричайки го „малко прасе". Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено.

Спомням си особено добре един случай, когато бях на шест години и бях на пансион в един манастир. Ние всички спяхме заедно в едно голямо спално помещение и когато някое момиченце се напишкаше в леглото, на другия ден монахинята го караше да мине през всички класове с изцапания чаршаф на гърба си. Като го унижаваше и оскърбяваше по този начин, монахинята смяташе, че това повече няма да се случи. Ние всички знаем, че се случва точно обратното. Този вид унижение само прави положението още по-тежко. Всяко дете, страдащо от травма от унижение, което преживява подобна опитност, ще види как травмата му става още по-силна.

Областта на сексуалността също внася своята дажба потенциално унижение. Например, когато майката изненада малкото си момче, което мастурбира, и се провикне с думите: „Свиня такава, не те ли е срам? Това не се прави!", детето ще се почувства оскърбено, засрамено и по-късно ще има трудности в областта на сексуалността. Ако детето изненада някой от родителите си гол и ако този родител се е почувствал неловко, като се е опитал да се прикрие, то детето ще научи, че човек трябва да се срамува от голото си тяло.

Следователно тази травма може да се преживее в различни области, в зависимост от това, което се е случило във възрастта от една до три години. Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение.

Обратно на другите четири травми, преживени с определен родител или с човека, играл ролята на този родител, травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата - в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил. Вярно е, че казах, че унижението или срамът, които може да преживее мазохистът, се разполагат в областта на имането и правенето, но може да му случи да се опита да направи всичко възможно, за да успее да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде; но именно това, което прави или не прави, или това, което има или няма, ще отприщи неговата травма от унижение. Забелязала съм също така, че правя и имам стават средства за компенсиране на травмата.

Оттук насетне, когато използвам понятието мазохист, спомни си, че то се отнася за човек, страдащ от унижение, и който носи маска на мазохист, за да избегне страданието и преживяването на болката, свързана с унижението.

Повтарям това, което писах в предишните глави. Даден човек може да преживява срам или унижение, без травмата от унижение да бъде пробудена. От друга страна, човекът мазохист може да преживява опитност от отхвърляне и да се чувства по-скоро унижен, отколкото отхвърлен. Вярно е, че петте типа хора в това изследване на характери могат да изпитват срам най-вече ако са „хванати на местопрестъплението", че карат другите да преживяват това, което те самите се страхуват да преживеят. Обаче изглежда, че именно човекът с травма от унижение най-често изпитва срам.

Сега държа да уточня разликата между срам и чувство за вина. Човек се чувства виновен, когато осъжда като лошо това, което е направил или не е направил. Ние се срамуваме, когато смятаме, че не сме коректни по отношение на това, което сме направили. Обратното на срама е гордостта. Когато даден човек не се гордее със себе си, той се срамува, обвинява се и е склонен да иска да се скрие. Човек може да се чувства виновен, без да изпитва срам, но не може да изпитва срам, без да се чувства виновен.

Във физическото описание на маската на мазохиста, тъй като той смята себе си за нечист, безсърдечен, свиня или нещо по-малко от другите, трябва да отбележим, че той развива дебело тяло, което го кара да се срамува. Дебелото тяло е различно от мускулестото тяло. Даден индивид може да тежи с двадесет килограма повече от „нормалното" си тегло и да не е дебел. Той изглежда по-скоро силен. Що се отнася до мазохиста, той е дебел поради излишък на мазнини. Тялото му е кръгло, той изглежда колкото висок, толкова широк. Можем да го видим дори когато гледаме такъв човек в гръб. Колкото до силния човек, той е по-скоро мускулест, с тяло, което е повече високо, отколкото широко, и погледнат в гръб, не създава впечатлението, че е дебел. Това описание е приложимо както към жените, така и към мъжете.

Ако само една част от тялото е дебела и кръгла - коремът, задните части или гърдите, например, това е белег, че травмата от унижението не е толкова силна. Можем също така да прибавим към маската на мазохист следните характеристики: нисък ръст, дебел, издут врат, напрежение в шията, гърлото, челюстите и горната част на таза. Често лицето му е кръгло, а очите му са открити и невинни като очите на дете. Очевидно е, че човек, притежаващ всички тези физически характеристики, страда от по-силна травма.

Забелязала съм, че тази травма най-трудно се разпознава. Лично съм работила със стотици мазохисти, особено с жени, у които травмата от унижение беше очевидна. На мнозина от тях им отне около година, докато допуснат, че изпитват срам или се чувстват унижени. Ако разпознаваш в тялото си физическите характеристики на мазохиста и ти е трудно да видиш своята травма от унижение, не се изненадвай, а си дай правото да отделиш толкова време, колкото ти е нужно, за да го направиш. Впрочем една от характеристиките на мазохиста е това, че не обича да бърза. На него дори му е трудно да действа бързо, когато това е необходимо, и се срамува, когато не успява да действа също толкова бързо, както останалите, както когато върви. Той трябва да се научи да си дава правото да върви със своята собствена скорост.

Трудно е да се разпознае маската на мазохиста у много хора, защото те успяват добре да контролират теглото си. Ако ти си от хората, които лесно качват килограми и стават закръглени, когато не контролираш храненето си, възможно е да притежаваш тази травма от унижение, но за момента тя да е скрита. Сковаността, която ти позволява да се контролираш, е обяснена в шеста глава на тази книга.

Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си. Впрочем точно това е причината, поради която си създава хубав, здрав гръб - за да може да поема повече. Да вземем за пример жена, която, за да достави удоволствие на мъжа си, приема свекърва й да дойде да живее при тях. Малко след това свекървата се разболява и тя смята, че е задължена да се грижи за нея. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого другиго. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Колкото повече поема на гърба си, толкова повече килограми трупа.

Всеки път, когато мазохистът сякаш иска да направи всичко за другите, в действителност той желае да си създаде принуди и задължения. Що се отнася до времето, което отделя, за да помага на другите, той смята, че по този начин не ги кара да се срамуват, но много често той се чувства унижен от това, че те злоупотребяват с него. Така че рядко чувства признание за всичко, което прави. Чувала съм много жени мазохистки да казват, че им е писнало да са слугини. Те се оплакват, но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. Чувала съм също така много изрази като: „След тридесет години служба дирекцията ме изхвърли като някаква кофа за боклук!!!" Този вид човек, който смята себе си за предан и отдаден, не чувства действително, че са му признателни. Освен това е интересно да отбележим унижението, преживявано в този израз. Човек, който не е мазохист, би казал по-скоро: „След тридесет години служба ме изпъдиха", без да използва израза кофа за боклук.

Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. На мазохиста дори му се случва да потвърждава за себе си, че семейството и приятелите му са в течение на това, че еди-кой-си нищо не може без него и това пред същия този човек. По този начин въпросният човек ще се почувства двойно по-унижен.

За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място.

Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка.

Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява.

Други, вместо да се почувстват освободени, са до такава степен слети с майка си, че когато тя умре, те развиват криза на агорафобия (за нейното описание, виж с. 71). За жалост такива хора често са лекувани от депресия. Тъй като не са лекувани от правилната болест, кризата им продължава твърде дълго, преди да се съвземат. Обяснявам подробно разликата между депресията и агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се“.

Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Родителите на дете мазохист често му казват, че това, което става в семейството, не засяга другите, и че то не бива да говори за това с никого. Трябва всичко да таи в себе си. Срамните положения или членовете на семейството, от които се срамуват, трябва да останат тайна. Не се говори например за някой чичо, който е в затвора, за член от семейството, въдворен в психиатрична болница, за брат хомосексуалист или пък за самоубиец в семейството и т.н.

Един мъж ми разказа колко много се е срамувал, че толкова накарал майка си да страда, когато като дете й откраднал пари от портмонето. За него било недопустимо да направи такова нещо на майка, която и без това се лишавала от много неща за своите деца. Никога не бил казвал за това на никого. Ако си представим стотиците подобни малки тайни, пазени скрити, можем да разберем защо този мъж страдаше от напрежение в гърлото и от проблеми с гласа.

Някои хора ми споделяха срама от това, че са искали разни неща, когато са били малки, при положение, че виждали как майка им се лишава от най-необходимото. Не смеели да говорят за тези желания, особено с майка си. Обикновено мазохистът стига в това отношение до момент, когато вече дори не е в контакт със собствените си желания, защото с това би рискувал да огорчи мама. Той толкова много иска да й се хареса, че обръща внимание единствено на желанията, които биха се харесали на мама.

Мазохистът обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо го засяга. В следствие на това той прави всичко по силите си, за да не нарани другите. Щом някой, особено тези, които обича, се почувства нещастен, той се смята за отговорен. Убеден е, че е трябвало или не е трябвало да каже или да направи нещо. Не разбира, че като се води толкова активно от настроенията на другите, не слуша собствените си нужди. Мазохистът е този сред петте характера, който най-малко се вслушва в собствените си нужди, макар че често осъзнава какво иска. Причинява си страдание, като не се вслушва в желанията си, което допринася за подхранване на неговата травма от унижение и на маската му на мазохист. Прави всичко, за да бъде полезен. За него това е начин да скрие травмата си и да се накара да повярва, че не страда от унижение.

Именно поради тази причина мазохистът често получава признание за способността си да накара другите да се смеят, като се надсмива над себе си. Много е изразителен, когато разказва разни факти и намира начин да ги направи смешни. Това е несъзнателен начин да се унижи, да се принизи. По този начин никой не може да отгатне, че страхът от срама може би се прикрива под думите, които предизвикват смях.

Най-дребната критика по негов адрес го кара да се чувства унижен и принизен. Освен това той е специалист в това сам да се принизява. Той се вижда много по-малък, много по-маловажен, отколкото е в действителност. Не може да разбере, че другите го виждат като специален и важен човек в своите очи. Забелязала съм, че умалителните често присъстват в неговия речник. Той например ще каже: „Имаш ли една минутка за мен?" или „главицата ми", или „имам една идейка", или „само мъничко". Пише дребно, прави малки крачки, обича малките коли, малките къщи, малките предмети, малките залъчета и т.н. Ако се разпознаваш в описанието на мазохиста и не осъзнаваш, че използваш такива думи, ти препоръчвам да попиташ хората около теб дали биха искали да те наблюдават за известно време и да те слушат как говориш. Човек често изобщо не се познава.

Когато мазохистът използва понятието „дебел", то е по-скоро за да се принизи, да се унижи. Ако се изцапа, докато яде, например (което се случва доста често), ще каже или ще си помисли за себе си: „Каква дебела свиня съм!" Веднъж бях на вечеря в компанията на една жена от типа мазохист. Тя се беше облякла много добре и се беше осмелила дори да сложи най-красивите си бижута. Правя й комплимент за външния й вид, а тя ми отговаря: „Изглеждам като дебела богаташка, не намираш ли?"

Човекът, страдащ от унижение, често е склонен да се порицава за всичко и дори да поема порицанието, предназначено за другите. Това е неговият начин да бъде добър човек. Един мъж мазохист ми разказваше, че когато съпругата му се чувства виновна за нещо, той лесно се оставя да бъде убеден, че вината е негова. Например тя му дава списък с покупките, които трябва да направи, и забравя нещо, което се купува редовно всяка седмица. Той се връща от магазина без това нещо. Тя му казва: „Защо не помисли за това? Добре знаеш, че всяка седмица ни трябва!" Той се чувства виновен и се обвинява, че не е помислил. Не разбира, че тя го обвинява, защото се чувства виновна, че е забравила да го отбележи в списъка. Дори и тя да беше казала: „Забравих да отбележа еди-какво-си в списъка", той пак щеше да се сърди на себе си, че не се е сетил.

Ето друг пример за жена, която има същото поведение. Мъжът й кара колата и двамата разговарят. Докато я гледа, за да й отговори, той прави погрешна маневра с волана. Тогава обвинява съпругата си, че го разсейва. Когато стават подобни ситуации, тя е убедена, че трябва да му се извини. Като проверихме заедно с нея дали това, което той казва, е вярно и дали тя го е направила нарочно, тя разбира, че истината е съвсем различна, но понеже той заявява, че тя е виновна, тя е склонна да му повярва.

Тези примери илюстрират добре навика на мазохиста да поема отговорността за нещо, при положение, че не той е отговорен и да се обвинява за това. Да се порицаваш ида се извиняваш никога нищо не урежда, защото всеки път, когато се случи подобна ситуация, той отново се обвинява.

Важно е да си спомняш, че другите никога не могат да ни накарат да се чувстваме виновни, защото вината може да дойде единствено от нашия вътрешен мир.

Мазохистът често се чувства безпомощен по отношение на тези, които обича и които са му близки. Когато го упрекват за нещо (реакция, която привлича против волята си), той остава със зяпнала уста и не знае какво да каже, за да се защити. Упреква себе си. Може да страда до степен, че да напусне положението. Впоследствие ще се опита да намери оправдания, обяснения в стремежа си да възстанови мира. Тъй като се смята за виновен, е убеден, че той трябва да уреди нещата. Не казвам, че само мазохистът се чувства виновен. Всеки един от петте типа характери се чувства виновен по различни причини. Понеже лесно може да се почувства унижен, мазохистът като че ли прави повече пируети и се чувства още по-виновен.

Свободата е много важна за мазохиста. За него да бъде свободен, означава да няма на кого да дава сметка, да не е контролиран от никого и да прави каквото иска и когато го иска. Като по-млад мазохистът не се е чувствал свободен през по-голямата част от времето, особено с родителите си. Родителите му са можели например да му пречат да има приятелите, с които би искал да общува, да може да излиза както и когато му харесва и т.н. или пък са му поставяли много задачи и отговорности в къщи като например да се грижи за другите деца. Трябва обаче да уточня, че той самият е склонен да си създава сам задължения по-често, отколкото е нормално.

Когато се смята свободен и чувства, че никой не му слага пръти в колелата, той разцъфтява и живее живота си до дъно - няма граници. В този момент изпада в прекалености в много области на живота. Яде твърде много, купува прекалено много храна, готви прекалено много, пие прекалено много, прекалено много иска да помогне, работи прекалено много, харчи прекалено много, смята, че има прекалено много притежания, говори прекалено много. Когато проявява някое от тези поведения, той се срамува от себе си, защото се чувства унижен от погледите или от забележките на другите. Ето защо се страхува много да не се почувства без граници, защото е убеден, че би направил срамни неща, независимо дали в сексуален или в социален план, на равнището на покупките, на излизанията и т.н. Нещо повече, той е убеден, че ако се занимава най-вече със себе си, няма да бъде полезен на другите. Това пробужда унижението, преживяно в детството, когато се е осмелявал да отказва да поема другите на гърба си. Ето защо в тялото на мазохиста има много блокирана енергия. Ако успее да си позволи, без срам и без чувство за вина, да бъде свободен, както има нужда, тялото му ще отслабне, защото той ще разблокира енергията му.

От това следва, че най-големият страх на мазохиста е свободата. Той е убеден, че няма да може да се справи с факта, че е свободен както му се иска на него. Така че несъзнателно прави всичко възможно да не е свободен и повечето пъти именно той решава това. Мисли, че като избира сам, няма да бъде контролиран от другите, но решенията му често му носят обратния резултат, което означава още повече принуди и задължения. В желанието си да се грижи за всички, които обича, той смята, че си осигурява свободата, защото той е този, който контролира, но всъщност става затворник на самия себе си. Ето няколко примера:

• Мъж се смята за свободен да има колкото си иска любовници и с това си създава цял куп проблеми, свързани с разпределението на времето, за да успява да се вижда с всяка една и да е сигурен, че никоя от тях не знае за съществуването на другите.

• Мъж се чувства като в затвор вкъщи със своята съпруга, която контролира всичко. Намира си две или повече допълнителни работи вечер, за да избяга от това положение. Той се смята за свободен, но всъщност вече няма необходимата свобода, за да се забавлява и да отделя време на детето си.

• Жена живее сама и за да бъде свободна, купува собствената си къща. Тя вече няма никакво свободно време, защото се оказва сама с всичката работа, която трябва да се върши.

Това, което мазохистът прави, за да се освободи в дадена област, го прави затворник в друга. Освен това, си създава куп ситуации в своето ежедневие, които го принуждават да прави неща, които не отговарят на неговите потребности.

Друга характеристика на мазохиста е да се наказва, мислейки че наказва някого другиго. Една жена ми разказваше, че често се карали със съпруга й, защото той постоянно излизал с приятелите си и не бил достатъчно често с нея. Накрая на тези караници, тя му казвала: „Ако не си доволен, ето ти я вратата!" Тогава той побързвал да си вземе палтото и да излезе. И тя отново оставала сама. Мислейки, че го наказва, тя наказвала себе си, като оставала сама, а мъжът й бил доста доволен, че е излязъл. Ето един добър начин да подхранваш своята мазохистична част.

Мазохистът има също така дарбата да се наказва сам, преди някой друг да го е направил. Сякаш иска да си нанесе първия удар с камшика, подготвяйки се по този начин ударите на другия да му причинят по-малко болка. Тази ситуация се случва особено когато го е срам от нещо или се страхува да не се срамува от другия. Толкова му е трудно да си достави удоволствие, че когато се забавлява с някаква дейност или с някого, през повечето време се обвинява, че твърде много се възползва от това. Мазохистът прави всичко възможно, за да не бъде обвиняван, че се възползва от хубавите неща. Колкото повече се обвинява за това, толкова повече тялото му се възползва, сиреч той наддава на тегло.

Веднъж една млада майка ми каза: „Забелязвам, че правя така, че да нямам време да си доставям удоволствие или да не изпитвам удоволствие от това, което правя". Тя добави, че вечер, когато съпругът и децата й гледат някакво предаване по телевизията, понякога и тя прави същото. Когато вниманието й е привлечено от предаването, тя застава права да погледа. Дори не успява да отдели време да седне, защото, според нея, би мързелувала; следователно не би била добра майка. Чувството за дълг е много важно за хората мазохисти.

Мазохистът често се оказва посредник между други двама души. Той служи като буфер между другите, което е добра причина да си създаде хубава защитна обвивка. Той прави всичко възможно също така да бъде изкупителна жертва в множество ситуации. Майката мазохистка например ще се намеси между бащата или учителя и децата си, вместо да ги научи, че трябва да поемат своята отговорност. В работата си мазохистът избира пост, който да го задължава да се намесва, за да урежда всичко, така че всички да са щастливи. В противен случай той би се обвинявал, че нищо не е направил и ще се срамува от това, защото се смята отговорен за щастието на другите. Впрочем виждаме го добре в неговото тяло, когато поема всичко на своите рамене и на гърба си. И се оказва с болка в гърба или с увиснали рамене.

Също така по тялото му се вижда в кой момент мазохистът не може да поеме повече. Човек има чувството, че кожата му е опъната до краен предел, че вече няма място на нея, че е като стиснат в тялото си. Когато това стане, той се облича със силно прилепнали дрехи. Струва ти се, че ако поеме малко по-дълбоко въздух, и дрехите му ще се пръснат. Ако това е твоят случай, тялото ти се опитва да ти каже, че е крайно време да започнеш да лекуваш своята травма от унижение, защото повече нищо не можеш да поемеш.

Външният вид е важен за хората мазохисти, макар че можем да си помислим обратното, като гледаме начина, по който някои от тях се обличат. Дълбоко в себе си те много обичат хубавите дрехи, обичат да изглеждат добре, но тъй като са убедени, че трябва да страдат, не си го позволяват. Когато мазохистът се облича така, че всичките му закръглености да се виждат хубаво в прилепналите дрехи, това е знак, че травмата му е много дълбока. Той си причинява още по-голямо страдание. Когато започне да си позволява да си купува хубави качествени дрехи, от точната мярка и по свой вкус, знаем, че травмата му е на път да оздравее.

Мазохистът има дарбата да привлича към себе си ситуации или хора, които ще го унижават. Ето няколко примера:

• Жената привлича мъж, който си позволява много волности на обществено място, когато пие много.

• Жената привлича мъж, който непрестанно флиртува с другите жени в нейно присъствие.

• Мъжът привлича съпруга, която е груба, особено пред колегите му в работата.

• Жената цапа дрехите си било от липса на контрол на пикочния мехур, било от много обилно менструално течение.

• Мъжът или жената имат способността да си цапат дрехите, когато се хранят на обществено място: мъжът, като допуска парченца храна да падат върху вратовръзката му, а жената - върху гърдите си. Жената ще каже, че едрите й гърди й пречат да се храни. Тя не иска да види, че сама привлича унизителни или срамни положения, които настъпват, задай помогнат да открие травмата си. Колко пъти съм чувала жени мазохистки да ми казват, докато се храним заедно: „Каква дебела мърла! Пак се изцапах!" Колкото се опитват да почистят петното, сякаш то става още по-голямо.

• Мъжът преживява уволнение от работата си и докато чака на опашка, за да поиска помощ от социалните служби, често му се случва някой стар колега или някого, когото познава, да види как той чака на опашка. Опитва се да се скрие.

Единствени хората, страдащи от унижение, преживяват ситуациите, описани в предходните примери, по този начин. Друг човек би могъл в същото положение да се почувства отхвърлен, изоставен, предаден или да го преживее като несправедливост.

Ето защо е важно да си спомниш, че не това, което преживяваш, те кара да страдаш, а твоята реакция спрямо това, което преживяваш, поради твоите неизлекувани травми.

Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало възможността да имат толкова приятели, колкото другите.

За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това, което не прави за себе си. Ето няколко примера:

• Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време да изпълни тази задача в собствената си къща.

• Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна.

• Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и ще иска да се скрие.

Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание, защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави, като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно.

На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със сексуалността.

Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам, предаван от поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно.

Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че всички я гледат и знаят какво е направила.

Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги смятат за твърде големи.

Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище.

Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого.

Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло, можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени злоупотреби.

Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми щеше да ревнува". Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат от него и в сексуалната област.

Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога няма да посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че мазохистите са чувствени, но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива, каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област (впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да безпокоиш другия заради собственото си удоволствие.

Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация.

Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне.

Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска, например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това.

Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори лошите си мисли. Лесно можем да си представим трудността, особено за девойката, да се изповяда, че е правила любов преди да се омъжи. Най-вярващите изпитвали срам пред БОГА, защото за тях да разочароват БОГА било неприемливо и намирали за много унизително да го разказват, особено пред свещеник. Това унижение оставя особено дълбок белег, за чието изчезване са необходими много години.

Както за мъжа, така и за жената мазохист е въпрос на подчертано усилие да се съблекат на светло пред нов партньор. Те се страхуват да не се засрамят, когато другият ги погледне, макар че дълбоко в себе си мазохистите са тези, които изпитват най-голямо удоволствие да се разхождат голи, когато успеят да си признаят правото на това. Тъй като са чувствени хора, те могат както да смятат секса за „свински", така и да пожелаят да са още по-„свински" в своята сексуалност. Това може би е трудно да бъде разбрано от някого, който не е от типа мазохист, но тези, които са такива, го разбират. Това се отнася за всички видове травми. Човек може по-добре да разбере нещо, когато преживява опитността от травмата.

Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от унижение засяга нашия начин на общуване. Страховете на мазохиста, които му пречат да общува ясно и да изразява исканията си, са следните: страх да не нарани другия, да не го вземат за егоист, ако разкрие своите нужди или желания, да не бъде принизен или унижен, да не го накарат да се чувства като кофа за боклук, да не му кажат или да го накарат да се почувства недостоен. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, и че твоята травма от унижение взема превес.

Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят при мазохиста:

• Болките в ГЪРБА и усещанията за тежест в РАМЕНЕТЕ са много чести, защото той поема много върху себе си. Болката му в гърба се дължи най-вече на чувството му за липса на свобода. Долната част на гърба е засегната, когато преживяването е свързано с материалните неща, а горната част на гърба - с областта на емоционалното.

• Може да страда от ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, ако се оставя да бъде задушаван от проблемите на другите.

• Проблеми в КРАКАТА и в СТЪПАЛАТА, като РАЗШИРЕНИ ВЕНИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ и СЧУПВАНИЯ, са често срещани. Поради страха му да не би повече да не е способен да се движи, в края на краищата си навлича физически проблеми, които му пречат да се движи.

• Често се случва да страда от ЧЕРЕН ДРОБ, защото е от хората, които „си причиняват много жлъч" заради другите.

• Болките в ГЪРЛОТО, АНГИНИТЕ и ЛАРИНГИТИТЕ са други проблеми, с които мазохистът се среща, защото много сдържа това, което има да каже и най-вече това, което желае да поиска.

• Колкото му е по-трудно да осъзнае нуждите си и да изрази желанията си, толкова повече нараства вероятността да има проблеми с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.

• Освен това, фактът, че не умее да слуша собствените си потребности, често предизвиква КОЖНИ СЪРБЕЖИ. Знаем, че изразът „сърби ме" означава „имам голямо желание да...", но мазохистът не си го позволява, защото би било срамно да искаш прекалено много да си доставяш удоволствие.

• Друг физически проблем, който съм имала възможността да наблюдавам при мазохистите, с лошото функциониране на панкреаса, което води до ХИПОГЛИКЕМИЯ и ДИАБЕТ. Тези болести се проявяват при хора, на които им е трудно да си позволят разни сладости, или си ги доставят, но се чувстват виновни за това или се подлагат на унижения.

• Мазохистът е предразположен също така и към СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ, защото не се обича достатъчно. Не се смята за достатъчно важен, за да си доставя удоволствие. Областта на сърцето при човека е в пряка връзка със способността му да си доставя удоволствие, с радостта му от живота.

• Освен това поради убедеността му в страданието, не рядко можем да видим мазохиста да е принуден да се подлага на множество ХИРУРГИЧЕСКИ НАМЕСИ.

Уточнявам, че всички споменати по-горе болести са обяснени подробно в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се".

Ако откриеш, че имаш един или повече от тези физически проблеми, това означава, че има сериозна възможност те да са причинени от поведението на твоята маска на мазохист. Тези болести могат да се проявят при хора с други травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората, страдащи от унижение.

На равнището на храненето мазохистът често е краен. Или яде лакомо, или приема само малки порции, за да се накара да повярва, че не яде много, за да не го е срам. Обаче поглъща множество малки порции, което в крайна сметка прави много. Има моменти на булимия, когато се храни скришно, без при това да си дава сметка за това, което яде. Той е от хората, които ядат прави, до кухненския плот например. По този начин той има чувството, че не е ял толкова много, както ако беше отделил време да седне на масата в кухнята. Предпочита богатите на мазнини храни.

Обикновено се чувства много виновен и се срамува да яде каквото и да е, особено ако това са храни, които повишават теглото, като шоколада. Една участничка в един стаж ми разказа, че когато пазарува в бакалията и стигне на касата, за да плати, поглежда всички глезотии в кошницата си и се срамува от това, което другите хора наоколо могат да си помислят за нея. Тя е убедена, че се отнасят към нея като към дебела свиня.

Това, че вярва, че яде много, не помага на мазохиста на равнището на теглото му, защото, както знаеш, винаги ни се случва това, в което вярваме. Колкото повече един човек мисли и се чувства виновен, че много е ял, толкова повече погълнатата храна ще го кара да дебелее. Ако човек поглъща много храна и не повишава теглото си, то е, защото няма същото вътрешно поведение, същото убеждение. Учените ще кажат, че тези двама души имат различен метаболизъм или различна система на жлезите, които могат да се отразят на физическото тяло, но аз оставам убедена, че системата на убежденията е тази, която определя типа метаболизъм, типа на системата на жлезите или на храносмилателната система, които има даден човек, а не обратното.

За жалост мазохистът се отблагодарява на себе си с храна. Това е неговият залък на спасението, неговият начин да се възнагради. Когато започне да го прави с други средства, ще почувства по-малка нужда да се компенсира с храни. Не бива да се сърди на себе си за това поведение, защото сигурно е това, което го е спасявало досега, това, което му е помагало да продължава да живее.

Според статистиката 98 % от хората, които пазят диета за отслабване, си връщат изгубеното тегло и дори малко повече, когато започнат да се хранят нормално. Забелязал ли си, че повечето от тези, които искат да отслабнат, казват, че искат да изгубят от теглото си или че са изгубили от теглото си? В природата на човека е да пусне в ход всичко, за да си върне това, което е изгубил. Ето защо е за предпочитане да се използва израза отслабвам, вместо губя тегло.

Имах възможността да наблюдавам, че след многобройни диети хората, които са изгубили и са си върнали теглото, много често изпитват все по-голяма трудност да отслабнат отново и все по-лесно качват килограми. Изглежда, че физическото тяло е уморено от работата, която се е изисквала от него. Далеч по за предпочитане е да приемеш това тегло и да работиш над травмата от унижение така, както е посочено в последната глава.

За да осъзнае по-добре травмата си от унижение, мазохистът трябва да признае до каква степен се срамува от себе си или от другите и до каква степен някои хора са могли да се срамуват от него. Освен това той трябва да осъзнае хилядите пъти, когато сам се унижава, сиреч когато се принизява и се чувства недостоен. Тъй като често е краен, обикновено той започва с това, че не вижда никаква срамна ситуация, а впоследствие разпознава огромен брой. Когато това се случи, първата му реакция е да преживее шок по отношение на всички тези ситуации на срам и унижение, а после да се смее над тях. Това е началото на излекуването. Друг начин за осъзнаване се състои в това да си даде сметка, че е от хората, които искат често да поемат на гърба си отговорностите или ангажиментите на другите.

Ако се виждаш в тази травма от унижение, спомни си, че имаш нужда да работиш най-вече на равнището на душата, сиреч да се освободиш от травмата на унижението. Ако работиш само на физическото равнище, като непрекъснато се контролираш да не дебелееш или да отслабваш, ти не си в съгласие с твоя житейски план и ще трябва да се превъплъщаваш в ново тяло, което може би ще бъде още по-дебело. Докато си тук, по-разумно е да се организираш, за да направиш това, което ще освободи душата ти.

Важно е да осъзнаеш, че майка ти или баща също преживяват травмата от унижение. Те я преживяват с родителя от същия пол като твоя. Проявявайки съчувствие към родителя си, който преживява тази травма, ще ти бъде по-лесно да го проявиш и към себе си.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от невъзможността да си простим това, което причиняваме на себе си, или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от унижение, толкова повече това означава, че ти сам се унижаваш, като се принизяваш или се сравняваш с другите или като унижаваш други хора, срамувайки се от тях, или желаейки да правиш прекалено много неща за тях. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

Вече споменах, че маската на мазохист изглежда най-трудна за признаване и за допускане. Ако се виждаш във физическите характеристики на тази маска, но не и в другите, ти препоръчвам да препрочетеш тази глава няколко пъти в следващите месеци. Малко по малко ситуациите, в които си преживял срам или унижение, ще изскочат. Важно е да си дадеш необходимото време, за да признаеш тази травма в себе си.

Припомням ти, че характеристиките и поведенията, разгледани в тази глава, присъстват само когато даден човек носи своята маска на мазохист, вярвайки, че по този начин ще избегне преживяването на унижение. В зависимост от тежестта на травмата и интензивността на болката, тази маска може да се носи само няколко минути в седмицата или почти винаги.

Поведенията, свойствени за мазохиста, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от унижението. Обаче е вероятно да се разпознаеш в някои поведения, но не и в цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се идентифицира във всички упоменати

поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти.

Целта на тази глава е да ти помогне да осъзнаеш какво представлява травмата от унижение. Ако виждаш себе си в описанието на тази травма, последната глава съдържа всички информации, от които ще имаш нужда, за да излекуваш тази травма и да станеш отново такъв, какъвто си, без да вярваш, че животът е пълен с унижение. Ако не виждаш себе си в тази травма, те съветвам да го провериш с хората, които те познават добре, и да разбереш дали са съгласни с теб, преди да отстраниш тази възможност. Вече споменах, че е възможно да имаш съвсем мъничка травма от унижение. В такъв случай ще притежаваш само някои от характеристиките. Припомням ти, че е важно да се довериш най-напред на физическото описание, защото физическото тяло никога не лъже, обратно на нас, които лесно можем да се накараме да повярваме в нещо.

Ако разпознаваш тази травма у някои хора около теб, не бива да се опитваш да ги променяш. По-скоро употреби това, което научаваш от тази книга, за да развиеш повече съчувствие към тях, за да разбереш по-добре техните реактивни поведения. За предпочитане е те самите да прочетат тази книга, ако проявяват интерес в тази насока, вместо да се опитваш да им обясняваш съдържанието на всички думи.

Характеристики на травмата от УНИЖЕНИЕ

Пробуждане на травмата: Между една и три годишна възраст с родителя, който се е грижил за физическото му развитие, обикновено майката. Липса на свобода. Чувство на унижение от контрола на този родител.

Маска: Мазохист.

Тяло: Дебело, кръгло, нисък ръст, дебел, издут врат, напрежения във врата, гърлото, челюстите и ханша.

Очи: Големи, кръгли, отворени и невинни като на дете.

Речник: „достоен съм", „недостоен съм", „малък", „дебел".

Характер: Често се срамува от себе си или от другите или се страхува да не се срамуват от него. Не обича да бърза. Познава нуждите си, но не ги слуша. Поема всичко на гърба си. Контролира, за да избегне срама. Смята се за нечистоплътен, безсърдечен, свиня или нищожен в сравнение с другите. Прилепващ. Прави всичко да не бъде свободен, защото „да си свободен", означава „неограничен". Ако е неограничен, се страхувала не прекали. Играе си на майка. Свръхчувствителен. Наказва себе си, като смята, че наказва другия. Иска да бъде достоен. Преживява отвращение. Срам на сексуално равнище, но е чувствен, а не слуша сексуалните си нужди. Компенсира и се възнаграждава чрез храната.

Най-голям страх: Свободата.

Хранене: Обича богати на мазнини храни, шоколад. Булимичен или се храни на множество малки порции. Срамува се, когато купува или да яде глезотии.

Възможни болести: Гръб, рамене, гърло, ангини, ларингити, дихателни проблеми, крака, стъпала, разширени вени, изкълчвания, счупвания, черен дроб, щитовидна жлеза, кожни сърбежи, хипогликемия, диабет, сърце.